Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Над града се спускаше здрач. Люсиен и аз все още стояхме облегнати на перилата на „Пон де з-Ар“, наблюдавайки как черните води на Сена текат към морето. Под краката ни с бумтене премина туристическо корабче, осветено като космически кораб. Отблясъците му преминаха по фасадата на Лувъра, която сякаш изплува от мрака, преди отново да потъне в спокойната забрава на нощта.

Жорж Мюро угаси цигарата си в пепелника с форма на сребриста риба — спомен от Мзаб 21 21 Град в Алжир, център на областта, населена от берберското племе мозабити. — Бел.прев. , където навремето беше предприел пътешествие. Остави последната страница от дневника на бюрото си и опъна тялото си на облегалката. Столът изскърца под тежестта на масивното му тяло; разтърси раменете си, схванати и болезнени от продължителната неподвижност. Жорж и за секунда не беше оставял настрани този затрогващ ръкопис, като че ли загадъчна сила го беше обладала през целия ден. Но можеш ли да проникнеш и митовете на човечеството, без да прекрачиш границата, която отделя реалността от мечтите, помисли си той.

Изпусна дълга въздишка от умора и разклати боксьорската си глава. Тази история изглеждаше толкова невероятна и същевременно му се струваше близка до собствения му живот, до собствената му същност, която никой никога не можеше да му отнеме.

Минаваше 16 часът. Четеше от сутринта; дори за миг не бе помислил да спре четенето за обяд. Жорж пое телефона и набра номера на Анри Дюканж — шефа на издателството. Последният отговори веднага и Жорж просто му каза: „Анри, може ли да дойда при теб, мисля, че попаднахме на нещо…“

© 2005 Марк Сенклер

© 2006 Станимир Делчев, превод от френски

Marc Sinclair

La Conspiration Da Vinci, 2005

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Издание:

ИК „Прозорец“, 2006

Художник на корицата: Буян Филчев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9222]

Последна редакция: 2008-09-14 09:41:13

Превръщането на металите в злато, търсенето на философския камък. — Бел.прев.

Мандорла (от латински — буквално бадем) — овално сияние, в което е представен Христос в деня на Страшния съд. — Бел.прев.

Префект на Париж (1853–1869). По негово време са предприети значителни градоустройствени и строителни дейности. — Бел.прев.

Седалище на седем папи между 1348 и 1377 г. — Бел.прев.

Тот — така гърците наричали египетския бог, изобразяван с човешко тяло и глава на ибис или павиан, считан за бог на знанието, откривател на писмеността и езиците. Той съответства на Хермес в гръцката митология. — Бел.прев.

Бразилски коктейл на база на дестилат от зелена захарна тръстика. — Бел.прев.

За него се смята, че е покръстил галите в Париж. Обезглавен в едноименното градче Сен Дьони (250 г.). Изобразяван държащ в ръце отсечената си глава. — Бел.прев.

Галски свещеници.

Галска богиня. В съвременния френски език думата означава купчина камъни за отбелязване на важно място или събитие. — Бел.прев.

Радостна. — Бел.прев.

Италиански математик, въвел арабските цифри. Серията, носеща неговото име, е поредица от числа, всяко от които е равно на сбора от двете предшестващи. — Бел.прев.

Старото име на Париж. — Бел.прев.

Изправена голяма продълговата скала — култов паметник при келтите. — Бел.прев.

Бивша крепост и затвор в центъра на Париж. — Бел.прев.

Буквално Мост на изкуствата, пресичащ Сена между Лувъра и сградата на Френската академия. — Бел.прев.

Дьо Маго — буквално Двете маймунки, заради скулптурното изображение, което краси фасадата на сградата. Популярно кафене в Париж, разположено точно срещу църквата „Сен Жермен де Пре“, на ъгъла на едноименния булевард. — Бел.прев.

Църква в Париж. — Бел.прев.

Фокон (Faucon) — сокол. — Бел.прев.

Седалище на Френската академия — Бел.прев.

Против легитимната власт, сиреч против монархията. — Бел.прев.

Град в Алжир, център на областта, населена от берберското племе мозабити. — Бел.прев.