Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Остава ли възможно и днес да поемем по пътя на двойното осъществяване?

— Разбира се, най-благородният и най-фундаментален метод не се нуждае от материална субстанция; той остава на разположение на всички. Всичко зависи всъщност от гледната точка — това важи както за начина, по който разглеждаме картините на Микеланджело или Леонардо, така и за подхода ни към околния свят въобще. Именно защото сме забравили божествения си произход, като сме приели плода на двойствеността, нашият поглед към света се е втвърдил. От тази гледна точка църквата основателно се позовава на „първородния грях“. Не за това, че трябва да се изкупва някакво прегрешение на далечни предшественици, а за това, че нашата привидна ограниченост произлиза от липсата на подходящ „поглед“ нърху света. Докато стоим затворени в този подход, тялото и светът ще ни изглеждат като застинали и те действително ще бъдат такива. Но ако вътрешно успеем да променим погледа си към нещата, светът ще ни се представи в естествения си свободен и бляскав вид. Виждате ли, Сет, в момента, когато нашето физическо и духовно същество е претърпяло трансмутация и сме успели да прекрачим материалните граници на нашето тяло, ние преставаме да сме сковани от пространствени и времеви задръжки. Ние се намираме едновременно навсякъде, притежаваме цялото знание, цялата мъдрост и цялата любов. Не съответства ли това на определението за божественост?

— Право да ви кажа, част от моето съзнание все още изпитва трудност да повярва в божествената природа на човечеството. Та нали нито едно от шестте милиарда човешки същества на планетата не е постигнало това? Достатъчно е да се запознаем с последните новини — навсякъде хората извършват чудовищни престъпления, често дори в името на Бога.

— Именно това доказва, че не са на прав път. Потенциалът им е засенчен, но това не значи, че не съществува.

— Докога хората ще останат в това състояние?

— Докато поемат пътя към възстановяване на първичното си божествено състояние. Защото, въпреки че тази природа е наше общо благо, малко са хората, които желаят да се възпозват от него. Гледали ли сте филма „2001: космическа одисея“ от Стенли Кубрик? Краят на този изключителен филм е опит за претворяване в образи на тази реалност. Именно затова, вероятно, това остана абсолютно неразбрано от публиката.

— Организаторите на конспирацията „Да Винчи“ постигнаха успех. Отсега нататък никой няма да иска да чуе за мистичния Граал.

— Дан Браун е сложил на преден план божествения женски аспект, за да скрие по-добре тайната за божествения характер на човека.

— Не зная дали трябва да съжаляваме или да се радваме.

— Радвайте се! Възможността съществува, това е най-важното. Пътят към божествеността, макар на практика да е неясен, скрит, понякога дори затворен, остава универсален в своята същност. Той се проявява навсякъде, на всички ширини, във всички култури… Вижте суфизма, будизма, исихазма… Жаждата за власт на Ордена на първенството и конспирациите на Сивата конгрегация никога няма да угасят тази прекрасна надежда. Макар да е невъзможно материалният Граал, свещеният пирон, да бъде открит, не си ли заслужава, както вие прекрасно го сторихте, да се направят усилия в посока на неговото търсене? Това търсене ви позволява да измерите своите възможности, да започнете да се очиствате от налепите, които прикриват същинската ви природа. В сегашния момент пътят на спасението, трансмутацията с помощта на Граала, е невъзможен. Но не е ли по-благородно и по-значимо за самия вас, както и за всички същества, мъже и жени, да се посветят на пътя на осъществяването за постигане на щастие?

Спомних си за баща ми, за заразителното му щастие и мъдрите му думи; той никога не се отвръщаше от житейските грижи. „Грижите са част от живота, казваше той понякога, също толкова, колкото моментите на удоволствие. Те всъщност не се различават по вкус.“ Търсенето на истината ми бе помогнало да осъзная доколко съм се затворил в собствената си черупка. Търсил бях пътя на личното осъществяване посредством ерудицията и културата, а днес виждах до каква степен това познание ме е отделило от другите. От нищо не е трябвало да бягам…

— Мисля, че сте прав — промълвих най-накрая.

— Предполагам, че ще продължите по този път, както заради самия себе си, така и за да заемете мястото ма баща си, чиято смърт остави празнота сред Пасьорите, както и във вашия живот.

— Нищо не би ме радвало повече; не си представям, че мога да живея по друг начин.