Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— И тя ли е част от Пасьорите? Всъщност трябваше сам да се досетя. Та нали тя предизвика първите ми съмнения относно „Шифърът на Леонардо“. Колко труд си даде, за да ми помогне да разбера картината на Сасета! Тя просто искаше да ми покаже Великата тайна. Но има и един въпрос, който неколкократно си задавам през последните месеци: защо ми се доверихте? Защо Сюзън изрази пред мен своите съмнения? По каква причина вие и кардиналът поехте риска да ми разкриете толкова открито манипулацията, организирана от Сивата конгрегация, и да споделите с мен за съществуването на Великата тайна?

— Да кажем, че поехме пресметнат риск. Освен това вашето име беше за нас показателно…

— Показателно за какво? За какво говорите?

— Вашето име е свързано с динамиката на Великото дело.

— Искате да кажете, че моето име съдържа определено значение, както твърдеше Сюзън?

— Нали знаете, че корените на западната алхимия се намират в Египет. Именно от египетската цивилизация произлизат митовете за Изида и Озирис. Сет е египетски бог, близък брат на Озирис, но го убил от ревност. Обаче Изида, съпруга и сестра на Озирис, успяла да го върне към живота. Понеже не искал да се признае за победен, Сет успял повторно да убие Озирис и разкъсал трупа му на четиринадесет парчета, които разпръснал из цял Египет. След многобройни перипетии Изида успяла да събере всички части на съпруга си и Озирис, преобразен, станал най-популярният бог от египетския пантеон.

— Но тази история е ужасна, Люсиен — възкликнах аз.

— На пръв поглед Сет, изглежда, играе много отрицателна роля, съгласен съм. Впоследствие обаче в тайните си трудове алхимиците възприемат този мит и го превръщат в символ на алхимичния процес. Бог Сет действително представлява разрушителна сила, но това е разрушаване на предишната идентичност, за да може да се появи човекът, преобразен от Великото дело. Тази разрушителна сила е също един вид възродителна сила. И може дори да се каже, че донякъде олицетворява самата динамика на процеса на трансмутация.

Люсиен Совал млъкна за миг и ме обгърна с дълбокия си поглед, преди да продължи:

— Този, който ви е дал това име, е знаел за тази алегория…

Повторих наум името си, съзнавайки за пръв път странното му значение: „Сет…“

— Сюзън първа заподозря вашата семейна връзка с търсенето на Граала — бавно поде Люсиен. — Малко по-късно, когато се опитахте да влезете във връзка с мен, незабавно познах, че сте син на Андре Тевно, който беше Пасьор.

— Познавали сте баща ми? — попитах, чувствайки как сълзи напират в очите ми.

— Баща ви беше много скъп приятел. Имахме навик да се срещаме, за да се отдаваме заедно на научни занимания. Той беше дълбоко човечен по природа. Внезапната му смърт беше за мен ужасна загуба. Когато почина, бях силно покрусен и си представям какво сте изпитали и вие.

— Какво разкритие… Баща ми — Пасьор… Защо никога не ни е споменавал за това? Никога нищо не сме подозирали.

— Пасьорите нямат навик да пропагандират своята доктрина, включително сред членовете на семейството си. Пасьорите само предават щафетата на онези, които проявяват желание и са достойни. Това не е послание, а среща… Той имаше намерение да ви говори за Великата тайна по-късно, когато пораснете двамата с Юго. Андре умря преждевременно, без да успее да ви предаде забележителното си знание. Но молбите му не останаха напразни; вашето поведение през последните месеци го доказва много добре. Днес той несъмнено щеше много да се гордее с вас.

Бях силно развълнуван от тези разтърсващи разкрития за баща ми и връзките му с Пасьорите. И как да не бъда? Докато отправях погледа си по посока на Сена, която течеше под нас, си спомнях времето, прекарано в задушевната компания на любимия ни баща. Посещенията в най-големите музеи на Европа и Съединените щати — „Никога повече от четиридесет минути, казваше той с усмивка. След този срок удоволствието се превръща в задължение!“ — многобройните разходки по парижките улици, дългите часове четене, през които с плътния си глас ме запознаваше с живота на светците, на средновековните рицари и на творците от Ренесанса… Като възбуждаше любознателността ми, той ме е готвел за бъдещите изпитания на Пасьорите.

Станах и се доближих до парапета на моста. Мисля, че имах замислен вид, бях малко объркан. Люсиен също се подпря с лакти на бордюра, с лице към Сена. Шлеп, натоварен с пясък, мина под моста, като потреперваше, и продължи пътя си към морето. Имах и други въпроси към Люсиен, а не знаех кога ще мога пак да го видя.