Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Наистина голяма е разликата с обичайните хамбургери!

— Неблагодарници такива! Днес съм прекарала три часа пред печката.

— Така де, понеже е необичайно, решихме да го отбележим…

— Честваме събитието!

— Като ви гледам, наистина имате вид на недохранени. Виж какви сте бледи и слаботелесни — отвърна тя с усмивка. — Вероятно майка ви не ви е давала достатъчно храна в детските ви години?

Лично аз бях възхитен. От три седмици се изхранвах изключително със сандвичи и макарони. Юго отвори бутилка бургундско и тримата прекарахме много приятна вечер в разговори и закачки. Мама с поруменяло от загар лице току-що се връщаше от почивка. Беше прекарала три седмици в Латинска Америка с Джек. Усърдно бях отклонявал въпросите относно моите проучвания, но любопитството на брат ми надделя. Когато стигнахме до десерта, той не издържа и направо ме подложи на разпит. Отначало отговарях въздържано, защото не бях обсъждал подробно темата с мама и се боях от реакцията й. Но малко по малко се окуражих и реших, че след като съм се заел с издирването на нещо, което може да промени съдбата на цялото човечество, не бива да скривам нищо от майка си и брат си — двете ми най-близки същества. Наистина това, което търсех, беше донякъде тайно, но погледнато от друга страна, то представлява част от общочовешката съкровищница.

Когато стигнах до трансмутацията на Христос и материалната следа, която този процес беше оставил върху светия покров, Юго силно се вдъхнови. Той изведнъж се сети за прочетена научна статия по този въпрос.

— Според автора на проучването въпреки полемиката за възрастта на материята, от която е изработен покровът, създаването на образа е необяснимо от научна гледна точка — обясни Юго. — Покровът не може да е дело на фалшификатор, просто защото не става дума за боядисана тъкан.

— Как е създаден образът на този човек с брада, с удължени черти и затворени очи, които всички ние свързваме с портрета на Христос? — запитах го аз.

— Всъщност образът изглежда създаден в резултат на различни по степен обгаряния на нишките, формиращи основата на тъканта.

— Юго, нищо не разбирам, можеш ли да ми обясниш нещо по този въпрос? — попита мама.

— Образ, създаден по този начин, може да се получи само с много интензивно и много кратко излъчване на топлина — отговори Юго, — нещо като моментен изблик на светлинна енергия.

— Наистина е странно, че говорите за тези явления, тъй като и баща ви се интересуваше от подобни неща навремето, но, честно казано, аз нищо не разбирах от неговите теории. Освен това се числя към хората, здраво стъпили на земята, и ми е трудно да си представя този процес на светлинна трансмутация.

Щях да отворя уста, за да й отговоря, но Юго ме изпревари:

— Знаеш ли, мамо, когато разглеждаш най-напредничавите научни изследвания, попадаш на обяснения, които силно се различават от общоприетите теории. Последните всъщност не са нищо друго освен вярвания, както всички останали.

Юго за миг се вгледа в чашата си, наполовина пълна с червена течност, усмихна се и отпи глътка бургундско. Най-сетне, понеже нито аз, нито мама бяхме готови да продължим разговора, той отново взе думата:

— Спомняш си, разбира се, че Алберт Айнщайн установи, че материята може да се превръща в чиста енергия. До този момент с тази идея сме си служили за създаване на атомни бомби или производство на електричество, но след като чух това, което ни разказа Сет, не изключвам подобно преобразуване да открие и други перспективи. Знаеш вероятно, че съществува друг клон на физиката, наричан квантова механика, в който явленията изразяват качества и отношения, които варират в зависимост от научния наблюдател. Когато стигнем до това ниво, чистата обективност вече не съществува. Дейвид Бом, един от най-известните учени по квантова механика, обяснява, че материалният свят, който възприемаме със сетивата си или с помощта на инструменти, увеличаващи възможностите на нашите сетива, е само един от аспектите на реалността, който той нарича разгънат или разопакован свят. Матрицата, която го поражда, т.е. сгънатият или опакован свят, нормално не е достъпна за сетивата или за прякото научно наблюдение.

— Юго, за мен това е абсолютно неразбираемо.

— Не се плаши от думите, мамо. Това означава, че всяка частица от Вселената — всъщност всеки атом — съдържа сгъната в себе си цялата съвкупност. И че съседният атом до него също съдържа в сгънато състояние цялата Вселена, включително, което е още по-интересно, и първия, за който стана дума. Или ако предпочиташ — всичко е сгънато във всичко и обратно. Един от професорите по физика ни каза, че подобно обяснение се намира в една стара будистка сутра. Ако не се лъжа, става дума за тъй наречената „Аватамсака“.