Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

JeEDUTSFOLeSeRFOeDUVeLTRelePDRFS

DUSFLFSTReMRFeL TTUJeTRMUWe SSDLSCDUTe

IDLSJeTReSWFeUYTeKPJeJeRDPDVeOFT

IUSM KKeTIUKMLTFJWMJeWeRSJDVMTe

След буквата N най-често срещаните букви в кодирания текст са T (13 пъти), S (12 пъти) и D (10 пъти). В нашата таблица на честотите най-често срещаната буква във френския език след „e“ е „a“. Но да се заместят с „a“ буквите T или S в шифрования текст би означавало да се получи съчетание от две поредни гласни „a“, което във френски език е изключено, освен ако са долепени две думи, от които едната завършва, а другата започва с „a“. Най-подходящо е да се замени с „a“ буквата D от шифрования текст. При такава замяна краят на третия ред от посланието ще се получи JeJeRaPaVe, което прилича на нормалното редуване на гласните във френския език.

— Нека се върнем сега към твоята идея за двойните букви — каза Юго. — Кои от тях съществуват на френски език?

— „ss“, „mm“, „nn“ и „tt“, струва ми се.

— Има също „ll“.

— Нека опитаме всички възможни комбинации.

Много бързо покрихме голямата салонна маса със съчетания от различни поредици от букви. Големият брой ме обезкуражи, но Юго хвърли поглед на нашата таблица с честотите и възбудено ми посочи, че във френски език честотата на двойните съгласни намалява в следния ред: „ss“, „tt“, „nn“, „mm“ и „ll“.

Юго изказа странната хипотеза, че в шифрованото послание съчетанието SS може да съответства на „ss“, а съчетанието ТТ да съответства на „tt“. Това твърдение ми се стори странно и доста несериозно; та нали шифърът трябва изцяло да променя посланието. Брат ми повдигна рамене, посочи небрежно четиристишието и каза:

— Не мислиш ли, че и така е достатъчно трудно?

После добави:

— От друга страна, когато някои букви останат същите, а другите се променят, дешифрирането може да стане още по-объркващо. Така или иначе, нека да опитаме и после ще видим.

JeEaUtsFOLeseRPOeaUVeLtRelePaRFs

aUsFLFstReMRFelitUJetRMUWessaLsCaOte

IaLsJetResWFeUYteKPJeJeRaPaVeOFt

IUsMKKetlUKMLtFJWMJeWeRsJaVMte

— Във всеки случай — отбеляза Юго — този резултат, макар да не ни доближава много до целта, поне не представлява невъзможни комбинации от букви.

— А забеляза ли, че втората буква от посланието е „e“? На френски език изречението обикновено започва с определителния член (le) или с лично местоимение като je? Не мога да си представя, че ако S и T запазват своята стойност, то и j също остава J в кодирания текст. Следователно изречението не започва с je, а с le, което значи, че буквата J от кодираната азбука съответства на l. Как ти се струва?

— Сигурно си прав. В такъв случай двойната съгласна KK на четвъртия ред не може да бъде нито „ss“, нито „tt“, нито „ll“, тъй като те вече са заети. K трябва да съответства било на „m“ било на „n“ — това са единствените други съгласни, които могат да се пишат сдвоено.

— Дали да сложим „m“ или „n“?

— Покажи ми кодираната азбука да видим.

— Не забравяй обаче, Сет, че ключовата дума се намира в началото на шифрованата азбука, след което буквите следват своя нормален ред, като се пропускат онези от тях, които са вече употребени в ключа. Ясно ли е?

— Горе-долу.

— Според мен е невъзможно K да съответства на „n“, защото в шифрованата азбука буквата K или следва по нормалния ред веднага след J, или е изпусната, тъй като вече е била използвана в ключовата дума в началото. Но ако приемем, че J = l, в никакъв случай буквата K от шифрованата азбука не може да се намира под „n“. Следователно според мен K е „m“.

— Нищо не разбрах — отвърнах искрено, — но да речем, че си прав.

Юго избухна в смях и аз го последвах. После се опита да ми обясни по-подробно разсъждението си, но без особен успех.

— Да се опитаме да продължим поредицата с буквата L = „n“, т.е. да предположим, че JKL в шифъра съответства на „lmn“ в откритата азбука. При това положение посланието ще добие следния вид:

leEaUtsFOneseRFOeaUVentRelePaRFs

aUsFnFstReMRFenttUletRMUWessansCaUte

IansletResWFeUYtemPleleRaPaVeOFt

IUs MmmetlUmMntFlWMleWeRslaVMte