Карл Сейгън - Контакт

— Кен, какво искаш да кажеш с „те излизат“?

— Имам предвид, госпожо президент, че нашите телевизионни сигнали напускат тази планета и продължават в пространството.

— И докъде точно стигат?

— При цялото ми уважение, почитаема госпожо президент, нещата не стоят точно така.

— Е, а как точно стоят?

— Сигналите се разпространяват извън Земята в сферични вълни, подобно на вълните, когато човек хвърли камък в блата. Пътуват със скоростта на светлината — 300 000 километра в секунда — и по същество пътуват вечно. Колкото по-добри са приемниците на някоя друга цивилизация, толкова по-отдалече могат да уловят нашите телевизионни сигнали. Дори ние успяхме да засечем мощно телевизионно излъчване от планета, въртяща се около близка звезда.

За миг президентът остана изпъната неподвижно, загледана през широките прозорци към Роуз Гардън. После се обърна към дер Хеер.

— Искаш да кажеш… всичко?

— Да. Всичко.

— Искаш да кажеш, целият този телевизионен боклук? Автомобилните катастрофи? Порно каналите? Вечерните новини?

— Всичко, госпожо президент. — Дер Хеер поклати глава в израз на съчувствен ужас.

— Дер Хеер, правилно ли те разбирам? Означава ли това, че всички мои пресконференции, дебати, тържествени обръщения — всичко това отива там?

— Това е добрата новина, госпожо президент. Лошата е, че същото е станало и с телевизионните изяви на вашия предшественик. Както и на Дик Никсън. И на съветските ръководители. А също така и всички гадни неща, които вашият опонент е наговорил по ваш адрес. Тази благодат е доста двусмислена.

— Боже Господи. Добре, да продължим.

Президентът се беше върнала от широкия прозорец до бюрото си и сега видимо се бе съсредоточила в мраморния бюст на Том Пейн 20 20 Томас Пейн (1737–1809) — американски политически есеист, роден в Англия. — Б.пр. , наскоро върнат в Белия дом от мазетата на института „Смитсън“, където е бил прехвърлен от предишния обитател.

— Да погледнем на нещата по следния начин: този няколкоминутен телевизионен сигнал, който получихме от Вега, първоначално е бил излъчен в 1936 година, по време на откриването на Олимпийските игри в Берлин. Въпреки че е бил показан само в Германия, това е първото телевизионно предаване, излъчено на Земята, макар и със скромна мощ. За разлика от обикновените радиопредавания от тридесетте години, тези телевизионни сигнали са преминали през нашата йоносфера и са се затъркаляли в космическото пространство. Опитваме се да разберем какво точно е било излъчено тогава, но ще ни отнеме време. Може би поздравлението на Хитлер е било единственият фрагмент, който са успели да засекат на Вега.

Така че, от тяхна гледна точка, Хитлер е единственият белег за разумен живот на Земята. Изобщо не иронизирам. Те не знаят какво означава това предаване. Просто го записват и го излъчват обратно. Все едно, че ни казват: „Здравейте, чухме ви“. Прилича на съвсем приятелски жест.

— Но нали казваш, че не е имало телевизионни предавания преди края на Втората световна война?

— Не и такова, за което си заслужава да се говори. Имало е локално предаване в Англия, при коронясването на Джордж VI. Но мащабните телевизионни излъчвания започват едва в края на четиридесетте години. Всички тези програми напускат Земята със скоростта на светлината. Представете си, че тук е Земята — дер Хеер посочи някъде във въздуха — и от нея тръгва малка сферична вълна със скоростта на светлината, започвайки движението си през 1936 година. Тя продължава да се разширява, все по-далече от Земята. Рано или късно достига до най-близката цивилизация. Те се оказват изненадващо близо до нас, само на двайсет и шест светлинни години разстояние, на някоя планета около Вега. Записват сигнала и ни го излъчват. Но са необходими още двайсет и шест години, докато картината с берлинските Олимпийски игри отново се върне до Земята. Така че веганците не са си губили времето да го разгадават. Трябва да са се били настроили много фино, инсталацията им е била включена, в пълна готовност, в очакване на телевизионни сигнали. Засичат ги, записват ги и скоро след това ги пускат обратно. Но освен ако вече не са били тук — нали разбирате, на някаква разузнавателна мисия преди около сто години, — те не биха могли да знаят, че ще изобретим телевизията. Затова доктор Ароуей смята, че тази цивилизация прослушва всички близки планетни системи, за да разбере дали някой от съседите е развил висока технология.