Карл Сейгън - Контакт

— Ели, успокой се. От четири дни не си спала. Жонглираш с науката, с администрацията и с пресата. Ти вече направи едно от най-големите открития на века и доколкото разбирам, може би си на ръба на още по-голямо откритие. Имаш пълно право да си леко изнервена. Пък и намерението на Киц да милитаризира проекта е тъпо. Изобщо не ми е трудно да разбера подозренията ти към него. Но все пак в думите му има известна логика.

— Познаваш ли човека?

— Срещал съм го на няколко заседания. Не мога да твърдя, че го познавам добре. Ели, ако съществува възможност да се появи истинско послание, не смяташ ли все пак, че ще бъде добре да поразредим малко тълпата?

— Разбира се. Само ми помогни да се оправя с тези чукани от Вашингтон.

— Добре. Между другото, ако оставиш този документ върху бюрото си, някой може да влезе и да си направи погрешно заключение. Защо не го прибереш някъде?

— Ще ми помогнеш ли?

— Ако нещата останат такива, каквито са, ще ти помогна. Няма да можем да направим кой знае какво, ако тази работа се засекрети.

Засмяна, Ели коленичи пред малкия сейф в кабинета и набра шестцифрената комбинация, 314159. Погледна за последно документа, титулуван с големи черни букви „ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ СРЕЩУ ХАДЪН КИБЕРНЕТИКС“ и го заключи.

Групата включваше около тридесет души — техници и учени, свързани с проекта „Аргус“, както и няколко правителствени служители, в това число заместник-директора на Отбранителната разузнавателна агенция, в цивилно облекло. Сред тях бяха Валириън, Дръмлин, Киц и дер Хеер. Ели беше единствената жена. Бяха монтирали голям телевизионен прожектор, фокусиран срещу екран с размери два на два метра на отсрещната стена. Ели се обръщаше едновременно към групата и към дешифриращата програма. Пръстите й лежаха върху клавиатурата пред нея.

— През всичките тези години се подготвяхме за компютърна дешифровка на всякакви възможни послания. Току-що научихте от анализа на доктор Дръмлин, че в поляризираната модулация се съдържа информация. Това трескаво превключване между ляво и дясно трябва да означава нещо. Не е случаен шум. Все едно, че подхвърляте монета. Разбира се, човек очаква колкото ези, толкова тура, но вместо това получава два пъти повече ези, отколкото тура. И естествено, заключава, че монетата е заредена или в нашия случай, че поляризираната модулация не е случайна; че съдържа нещо… О, я вижте! Компютърът току-що ни съобщи нещо още по-интересно. Точната последователност от ези и тура се повтаря. Тя е дълга, значи е доста сложно съобщение и предаващата цивилизация държи да го приемем добре.

— Ето, вижте тук! Това е повтарящото се съобщение. Сега го превъртаме отначало. Всеки бит информация, всяка точка и тире — ако предпочитате да мислите за тях по този начин — е идентична на това, което беше в последния блок данни. Сега анализираме общата сума на битовете. Числото е десетки милиарди. Готово. Ха! То е резултат от умножението на три прости числа.

Въпреки че Дръмлин и Валириън външно сияеха, Ели усети, че двамата изпитват съвсем различни чувства.

— Е, и? Какво могат да означават още няколко прости числа? — попита един гост от Вашингтон.

— Това означава… може би, че ни изпращат картина. Виждате ли, съобщението съдържа огромно количество битове информация. Да приемем, че голямото количество е резултат от умножението на три по-малки числа. Тоест число по число по число. Значи посланието е триизмерно. Аз лично бих допуснала, че е или единично, статично триизмерно изображение, нещо като статична холограма, или, че е двуизмерна картина, променяща се във времето — тоест кино. Нека да приемем, че е кино. Все едно, ако е холограма, ще ни отнеме повече време, докато я представим. За втория вариант разполагаме с идеален дешифриращ алгоритъм.

На екрана се появи неясна движеща се форма, съставена от чисто бяло и чисто черно.

— Уили, би ли добавил програма за сиво интерполиране? Нещо разумно. И се опитай да го извъртиш на деветдесет градуса обратно на часовниковата стрелка.

— Доктор Ароуей, изглежда, че има някаква допълнителна сигнална лента. Може би звук, който върви с кинокартината.

— Включи го.

Единственото друго възможно приложение на простите числа, което Ели можеше да измисли, беше така наречената публична криптография, напоследък широко използвана както от граждански служби, така и в контекста на националната сигурност. Едната й функция беше да направи съобщението ясно за тъпаците. Другата — да го скрие от средно интелигентните.