Карл Сейгън - Контакт

Но Дръмлин, явно неудовлетворен, само поклати глава.

Въпреки че по характер Валириън нямаше нищо общо с интригантството, стори му се, че в последния въпрос на Дръмлин се долавя подводно течение: дали това нямаше да се окаже дръзко, отчаяно усилие от страна на учените в „Аргус“ да предотвратят преждевременното закриване на проекта? Не беше възможно. Валириън поклати глава. Когато Кенет дер Хеер мина след малко покрай тях, той се озова пред двама старши експерти по проблема SETI, които мълчаливо клатеха глави един на друг.

Между учените и бюрократите съществуваше някакъв мъчителен, взаимен дискомфорт, сблъсък между фундаментални възгледи. Един електроинженер го нарече „импедансен 18 18 Импеданс — пълно привидно съпротивление на верига с променлив електрически ток, състоящо се от активно и реактивно съпротивление. — Б.пр. мишмаш“. Учените разсъждаваха твърде спекулативно, твърде количествено и бяха склонни твърде небрежно да разговарят с всеки, за вкуса на повечето бюрократи. Бюрократите на свой ред бяха твърде лишени от въображение, разсъждаваха прекалено по същество и се държаха прекалено необщително с повечето учени. Ели и особено дер Хеер полагаха отчаяни усилия да хвърлят мост над тази пропаст, но понтоните се отнасяха от течението.

Тази нощ всичко наоколо беше осеяно с фасове и чашки от кафе. Небрежно облечените учени, официалните лица от Вашингтон в техните елегантни костюми, тук-там по някой старши военен с отличителни знаци изпълваха контролната зала, залата за семинари, малкия аудиториум, продължаваха извън вратите, където, осветени от пламъка на цигарите и звездните светлини, споровете не секваха. Но нервите бяха изопнати. Напрежението си казваше думата.

— Доктор Ароуей, това е Майкъл Киц, помощник-секретар по отбраната, отговарящ за К 3Р.

Представяйки Киц и заставайки само на стъпка зад него, дер Хеер излъчваше… какво? Някакви смесени чувства. Смущение, примесено с благоразумие? Личеше, че я призовава към сдържаност. Наистина ли я смяташе за толкова гореща глава? К 3Р, произнасяно „К на куб Р“, означаваше команди, контрол, комуникации и разузнаване, ведомство с много големи отговорности по време, когато Съединените щати и Съветският съюз рисковано съкращаваха стратегическите си ядрени арсенали. Тази длъжност беше подходяща за много предпазлив човек.

Киц се разположи в едно от двете кресла пред бюрото на Ели, наведе се напред и прочете цитата от Кафка. Текстът не го впечатли.

— Доктор Ароуей, позволете да премина към същината на въпроса. Загрижени сме дали огласяването на тази информация наистина е в интерес на Съединените щати. Никак не ни радва фактът, че сте разпратили телеграми по целия свят.

— Имате предвид до Китай? До Русия? До Индия? — В гласа й, въпреки неимоверното усилие, се долавяше нервност. — Искате да запазим първите 261 прости числа в тайна? Смятате ли, господин Киц, че извънземните имат намерение да общуват само с американците? Не мислите ли, че едно послание от друга цивилизация принадлежи на целия свят?

— Можехте поне да се допитате до нас.

— И да рискуваме да изгубим сигнала? Вижте, доколкото знаем, би могло да се предаде нещо съществено, нещо уникално, докато Вега е залязла тук, в Ню Мексико, а в същото време се намира високо в небосвода над Пекин. Тези сигнали не са личен разговор в границите на Съединените американски щати. Дори не са личен разговор в пределите на Земята. Това е сигнал от станция до станция, до всяка планета в слънчевата система. Ние просто извадихме късмет, че първи вдигнахме слушалката.

Дер Хеер отново й излъчваше нещо. Какво се опитваше да й каже? Че му допада простата аналогия, но е на страната на Киц?

— Във всеки случай е твърде късно — продължи тя. — Вече всички знаят, че в системата Вега съществува някакъв разумен живот.

— Не съм убеден, че е твърде късно, доктор Ароуей. Вие, струва ми се, смятате, че ще последва богато на информация предаване, някакво предстоящо послание. Доктор дер Хеер тук… — той замълча, доловил неочаквания ропот на несъгласие. — Доктор дер Хеер смята, че тези прости числа са един вид предупреждение, само за да привлекат вниманието ни. Ако наистина има съобщение и то е с деликатен характер — нещо, което другите държави не биха могли да разберат веднага, — ние бихме искали да запазите мълчание, докато сме в състояние да говорим открито за него.

— Всички искаме нещо, господин Киц. — Тя усети, че говори с язвителна учтивост, въпреки вдигнатите вежди на дер Хеер. В поведението на Киц имаше нещо дразнещо, почти предизвикателно. Сигурно и в нейното. — Аз, например, искам да разбера какво означава този сигнал, какво точно става на Вега и какво означава това за Земята. Възможно е учените в другите държави да се окажат ключът към неговото разгадаване. Може би ни трябват техните данни. Може би ни трябват техните мозъци. Струва ми се, че този проблем може да се окаже прекалено голям, за да се справи с него една отделна страна.