Карл Сейгън - Контакт

Ели се спря на прага на контролната зала — наричаха я така със съзнателна ирония, защото всъщност контролът до голяма степен се извършваше от компютрите в друго помещение — и се загледа с обич към групичката учени, които спореха много оживено, обсъждаха съсредоточено данните и синусоидите, изписвани на екраните, и си подхвърляха остроумни шеги за природата на сигнала. Не бяха елегантни хора, мислеше си. Не бяха от конвенционалния тип, не се грижеха за външния си вид. Но у тях имаше нещо несъмнено привлекателно. В работата си бяха великолепни, особено в откривателския процес, тогава сякаш заниманието им ги поглъщаше. Когато се приближи, те млъкнаха и я загледаха в очакване. Числата междувременно бяха преобразувани от двоична в десетична система… 881, 883, 887, 907… за всяко едно се потвърждаваше, че е просто число.

— Уили, донеси карта на света. И моля те, намери ми Марк Ауербах в Кеймбридж, Масачузетс. Може би си е вкъщи. Прати му това съобщение за МАС телеграма до всички обсерватории и особено до радиообсерваториите. Виж също дали може да ни изпрати телефонния номер на Пекинската радиообсерватория. После ме свържи с научния съветник на президента.

— Ще прескочиш Националната научна фондация?

— След Ауербах ме свържи с научния съветник на президента.

Сред общата врява й се стори, че чу нечий радостен вик.

На велосипеди. С фургони. Носени от пощальони. По телефон. По всякакъв начин един-единствен параграф достигаше до астрономическите центрове по целия свят. В някои по-големи радиообсерватории — например в Китай, Индия, Съветския съюз, Холандия — съобщението пристигаше по телекса. Докато приемниците потракваха, служителят от охраната или някой случайно минаващ дежурен астроном го разчиташе трескаво, откъсваше го от ролката и с любопитство, изписано на лицето, го занасяше в съседния кабинет. Съобщението гласеше:

АНОМАЛНО НАКЪСАН РАДИОИЗТОЧНИК В ДЯСНА НЕБЕСНА ДЪЛЖИНА 18 Ч. 34 М. ДЕКЛИНАЦИЯ ПЛЮС 38 ГРАДУСА 41 МИНУТИ, ОТКРИТ ПРИ СИСТЕМАТИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ НА НЕБЕТО ОТ „АРГУС“. ЧЕСТОТА 9,24176684 ГИГАХЕРЦА, ЧЕСТОТЕН ОБХВАТ ПРИБЛИЗИТЕЛНО 430 ХЕРЦА. БИМОДАЛНИ АМПЛИТУДИ, ПРИБЛИЗИТЕЛНО 174 И 179 ЯНСКИ. ФАКТИЧЕСКИ АМПЛИТУДИ КОДИРАЩИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ ПРОСТИ ЧИСЛА. СПЕШНА НУЖДА ОТ ПЪЛНО ПОКРИВАНЕ НА ГЕОГРАФСКАТА ДЪЛЖИНА. МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ КООРДИНИРАЩИТЕ ОБСЕРВАТОРИИ.

Общежитията за външни посетители-учени вече бяха заети или по-скоро претъпкани с отбрани светила на общността SETI. Когато започнаха да пристигат официалните делегации от Вашингтон, не можеха да им намерят подходящи квартири на територията на комплекса „Аргус“ и се наложи да ги настанят в мотели в разположения наблизо Сокоро. Кенет дер Хеер, научният съветник на президента, беше единственото изключение. Пристигнал бе на другия ден след откритието, в отговор на спешното повикване на Елеанор Ароуей. В следващите няколко дена се изсипаха официални представители на Националната научна фондация, Националната администрация по аеронавтика и космически изследвания (НАСА), Департамента по отбраната, Консултативния комитет за наука към Президентството, Националния съвет за сигурност и Националната агенция за сигурност. Имаше и няколко правителствени служители, чиято принадлежност към едно или друго ведомство оставаше неясна.

Предната вечер неколцина от тях стояха под сто и първия телескоп и за пръв път им показваха на небосклона Вега. Времето беше услужливо и звездата мило примигваше със синкаво-бялата си светлина.

— Казвам, че съм я виждал и преди, но не знаех, че така се казва — отбеляза един от тях.

Вега изглеждаше малко по-ярка от останалите звезди по небето, но не се отличаваше с нищо особено. Беше просто една от няколкото хиляди звезди, видими с невъоръжено око.

Учените провеждаха непрекъснати изследователски семинари по природата, произхода и вероятното значение на радиоимпулсите. Екипът за връзки с обществеността към проекта — по-голям, отколкото в други обсерватории, заради големия публичен интерес към издирването на извънземен разум — бе натоварен със задачата да информира по-нископоставени представители. Всеки новопристигнал изискваше лично да му се докладва в подробности. Ели, която имаше задължението да запознава по-старшите официални лица със ситуацията, да ръководи хода на проучванията и да отговаря на напълно уместните и задълбочени скептични коментари, предлагани енергично от колегите й, се чувстваше смъртно уморена. От момента на откритието пълноценният нощен сън си оставаше за нея непостижим лукс.