Карл Сейгън - Контакт

Пред командната конзола вече се бяха струпали неколцина учени и техници, събудени чрез алармените си устройства от компютъра на „Аргус“. На лицата им се бяха изписали полуусмивки. Все още никой не мислеше сериозно, че е послание от друг свят. Но цареше някакъв приповдигнат дух. „Днес няма да имаме даскало“. Пауза в досадната рутинна дейност, към която бяха привикнали. И може би тръпка на очакване.

— Ако някой от вас може да измисли друго обяснение, освен извънземен разум, настоявам да го чуя — обяви тя, усетила присъствието им.

— Няма начин да е Вега, доктор Ароуей. Системата й е едва на няколкостотин милиона години. Планетите й още се формират. Времето за възникване на разумен живот там е съвсем недостатъчно. Сигурно е някоя фонова звезда. Или галактика.

— Но в такъв случай излиза, че мощността на излъчване е невероятно голяма — намеси се един от групата с квазарите, който се беше върнал да види какво става. — Трябва веднага да преминем на чувствително проучване на точното изместване, за да видим дали този радиоизточник се премества заедно с Вега.

— Разбира се. За точното изместване си абсолютно прав, Джак — каза тя. — Но има и друга възможност. Може би не са отраснали в системата Вега. Ами ако просто са й дошли на гости?

— И това не върви. Системата е пълна с отломъци. Това е или издънила се слънчева система, или слънчева система в ранния си стадий на развитие. Ако останат там дълго време, корабът им ще бъде унищожен.

— Значи са пристигнали наскоро. Или изпаряват метеоритите. Или просто се измъкват, когато някой отломък се окаже в траектория на сблъсък. Или пък не се движат в плоскостта на пръстена, а на полярна орбита, за да сведат до минимум сблъсъка с отломъци. Има милион възможности. Но ти си абсолютно прав. Не е нужно да предполагаме дали източникът е в системата Вега. Трябва да го установим. Колко ще ни отнеме това проучване на точното преместване? Между другото, Стийв, ти нали не си на смяна? Поне се обади на Консуела, че ще закъснееш за вечеря.

Уили, който говореше по телефона на съседната конзола, се усмихна мрачно.

— Значи, свързах се с майор Брейнтри в НОРАД. Той се кълне в най-скъпото си, че нямат нищо, което би могло да даде този сигнал, особено в обхват от девет гигахерца. Разбира се, ще ни уведомяват всеки път, когато се обадим. Все едно, твърди, че не са засичали никакъв космически апарат в обсега на изгрева и залеза на Вега.

— Някакви тъмни?

По това време имаше много така наречени „тъмни“ сателити с ниски радарни пресечни точки, замислени да кръжат в околоземна орбита, необявени и незасечени, докато настъпи часът да се използват. Тогава те щяха да послужат като резерви за засичане на стартирали ракети или за комуникации в разгара на ядрена война, в случай че военните сателити от първата линия, предназначени за такива цели, изведнъж излязат от строя. От време на време големите астрономически радарни системи засичаха по някой тъмен. Тогава всички държави отричаха, че обектът е техен и избухваха секващи дъха спекулации, че в земна орбита е засечен извънземен космически апарат. С приближаването на края на хилядолетието, култът към НЛО отново разцъфтяваше.

— Интерферометрията в момента изключва орбита от тип „Молния“, доктор Ароуей.

— Аха. Много добре. Да погледнем сега тези променливи импулси. Ако приемем, че са двоична система, някой превърнал ли ги е в десетична? Знаем ли каква е последователността на числата? Добре. Можем да го направим наум… петдесет и девет, шестдесет и едно, шестдесет и седем… седемдесет и едно… Ама това не са ли прости числа?

Лек шум на възбуда премина през контролната зала. Лицето на самата Ели за миг потръпна от вълнение, но тя бързо се овладя и си придаде спокоен вид. Боеше се да не се поддаде, да не изглежда в очите на околните глупаво и ненаучно.

— Добре. Да видим сега можем ли да резюмираме всичко отначало. Ще говоря простичко. Моля, следете ме дали не пропускам нещо. Имаме изключително силен, не съвсем монохроматичен сигнал. Непосредствено извън тази честотна линия няма други честоти, които да съобщават нещо различно от шум. Сигналът е линейно поляризиран, сякаш се излъчва от радиотелескоп, и е около девет гигахерца, близо до минимума в галактическия радио шумов фон. Възможно най-подходящата честота за всеки, който иска да бъде чут на голямо разстояние. Потвърдихме звездно преместване на източника, значи се движи сякаш е горе сред звездите и не е от някакъв местен излъчвател. От НОРАД ни казват, че не засичат никакви сателити — наши или нечии други, — които да съвпадат с местоположението на източника. Все едно, интерферометрията изключва източник в околоземна орбита.