Карл Сейгън - Контакт

Но те със сигурност, уверяваше се Ели, би трябвало да знаят по-добре кои модулационни честоти са приемливи. Би трябвало да са натрупали опит в междузведното общуване и да си дават сметка за възможностите на по-младите цивилизации. Ако съществува широк обхват от възможни импулсни скорости, които приемащите цивилизации биха могли да възприемат, то предаващите цивилизации биха използвали тъкмо такъв обхват. Ще модулират сигнала си в микросекунди. Ще модулират в часове. Какво би им струвало? Почти всички те би трябвало да разполагат с по-мощни машини и с огромни енергийни ресурси, според земните стандарти. Ако искат да общуват с нас, редно е да го направят лесно за нас. Ще изпратят сигнали в много различни честоти. Ще използват много и различни скали на времева модулация. Ще си дадат сметка колко сме изостанали. Просто ще ни съжалят.

Тогава защо все още не сме получили сигнал? Възможно ли е Дейв да е прав? Да няма никъде никакви извънземни цивилизации? Всички тези милиарди светове да линеят, безжизнени и ялови? И единствено в нашия затънтен край на невъобразимо голямата вселена да виреят разумни същества? Колкото и сърцато да се опитваше, Ели не можеше да приеме на сериозно подобна възможност. Тя чудесно прилягаше на човешките страхове и претенции, на недоказаните доктрини за живот след смъртта, на такива псевдонауки като астрологията. Те бяха съвременните превъплъщения на геоцентричния солипсизъм, заблудата, пленила нашите предци, възгледът, че ние сме центъра на Вселената. Аргументът на Дръмлин беше мислим само на тези основания. Ужасно ни се иска да вярваме в тази своя уникалност.

Почакай малко, каза си тя. Та ние все още не сме изследвали напълно Северната небесна полусфера със системата „Аргус“. След седем-осем години, ако все още не сме чули нищо, вече ще можем да се безпокоим. Едва е настъпил моментът в човешката история, когато е станало възможно да издирваме обитатели на други светове. Ако се провалим, значи ще сме проверили нещо, свързано с рядкостта и високата цена на живота на нашата планета — факт, който сам по себе си, ако е така, си струва да бъде научен. А ако успеем, ще променим историята на нашия вид, ще счупим прангите на своя провинциализъм. При толкова висок залог трябва да си готова да поемеш някои малки професионални рискове, каза си тя. Спря на отбивката на пътя, рязко зави, смени два пъти скоростта и даде газ обратно към обсерваторията „Аргус“. Зайците, все още подредени в шпалир покрай шосето, но сега порозовели от лъчите на утрото, проследиха с протегнати вратове отдалечаването й.

Студеният черен вакуум се отнесе наляво. Сега импулсите се приближиха към обикновена звезда — жълто джудже — и започнаха да се изливат върху ятото планети на тази затънтена система. Изпърхаха покрай светове, съставени от водороден газ, проникнаха в ледени луни, пробиха органичните облаци на един студен свят, по чиято повърхност вече шаваха предшественици на живота и профучаха през планета, отстояща на милиард години от своя разцвет. Започнаха да обливат повърхността на един топъл свят, син и бял, въртящ се около оста си на звездния фон.

На този свят гъмжеше от живот, екстравагантен в своето количество и многообразие. По замръзналите ридове на най-високите му планини живееха подскачащи паяци. В горещи отверстия по процепите на океанските дъна шаваха червеи, хранещи се със сяра. Тук имаше същества, които можеха да живеят само от концентрирана сярна киселина и такива, които концентрираната сярна киселина унищожаваше: организми, които кислородът тровеше и организми, които можеха да оживеят само благодарение на кислорода, които всъщност дишаха това вещество.

Една особена форма на живот, с проблясъци на разум, наскоро се бе разпространила по цялата планета. Бяха изпратили свои предни постове по океанските дъна и на ниска околопланетна орбита. Бяха се нароили по всяко ъгълче и процеп на своя малък свят. Граничната линия, бележеща прехода между нощта и деня, се преместваше плавно на запад и следвайки нейното движение, милиони от тези същества изпълняваха ритуалите на утринното очищение. Навличаха дебели палта или привързваха препаски около бедрата си; изпиваха по чашка кафе, чай или сок от глухарче; подкарваха велосипеди, автомобили или волове; набързо обмисляха училищните си уроци, пролетната сеитба и съдбата на своя свят.