Карл Сейгън - Контакт

Отначало се опитаха да премълчат находката. В края на краищата не можеха да бъдат абсолютно сигурни, че наистина става дума за извънземно послание. Едно преждевременно или погрешно съобщение щеше да бъде пълен провал във връзките им с обществеността. Но което беше по-лошо, щеше да зацапа анализа на данните. Ако пресата се изсипеше, науката със сигурност щеше да пострада. Правителствените кръгове във Вашингтон, също като „Аргус“, бяха склонни събитието да се премълчи. Но учените го бяха споделили със семействата си, телеграмата на Международния астрономически съюз беше разпратена по целия свят и всички все още примитивни астрономически системи за бази данни в Европа, Северна Америка и Япония разнасяха вестта за откритието.

Въпреки че разполагаха с подробно разработени планове за връзки с обществеността при непредвидени ситуации в случай на неочаквана находка, действителните обстоятелства ги завариха напълно неподготвени. Нахвърлиха възможно най-неангажиращото съобщение и го предадоха на медиите, едва когато стана неизбежно. Естествено, то предизвика сензация.

Помолиха медиите да проявят сдържаност, но знаеха, че пресата ще извърши масиран десант. Помъчиха се да обезкуражат по-напористите репортери да идват в комплекса, като им обясняваха, че засечените импулси не носят никаква съществена информация, само някакви досадни и повтарящи се прости числа. Пресата проявяваше нетърпение за истински новини. „Човек може да пълни каретата само с обяснения какво представляват простите числа до едно време“, оплака се на Ели по телефона на някакъв репортер.

Телевизионни екипи с малки самолети и хеликоптери започнаха да кръжат ниско над комплекса на обсерваторията, с което често предизвикваха силни радиоинтерференции, засичани веднага от телескопите. Някои репортери обсаждаха официалните лица, когато се връщаха нощем в мотелите си. Неколцина храбреци дори се опитваха да проникнат на територията на комплекса незабелязано — кой на плажно бъги, кой на мотопед, един даже на кон. Ели се принуди да поиска допълнителни средства за укрепване на противоциклонната ограда.

Още с пристигането си Кенет дер Хеер получи ранната версия на вече стандартизирания доклад на Ели: удивителната интензивност на сигнала, местоположението му в една и съща точка на небосклона, при звездата Вега, характерът на импулсите.

— Може да съм научен съветник на президента — каза той, — но съм един най-обикновен биолог. Затова карай по-бавно. Доколкото разбирам, ако радиоизточникът е на двайсет и шест светлинни години разстояние, то тогава посланието е било изпратено преди двайсет и шест години. В началото на шейсетте години някакви същества със странен вид и щръкнали уши са решили, кой знае защо, че ние се интересуваме от тяхната любов към простите числа. Но простите числа не са нещо трудно. Значи не се хвалят с тях. По-вероятно е да ни изпращат поправителен урок по аритметика. Може би трябва да сме обидени.

— Не, погледни на нещата от друг ъгъл — отвърна му Ели с усмивка. — Това е маяк. Известяващ сигнал. Ние получаваме странно конфигурирани импулси от квазари, от пулсари, от радиогалактики и Бог знае още от какво. Но простите числа са твърде специфични. Твърде изкуствени. Например, нито едно четно число не е просто. Много трудно е да си представи човек как една излъчваща плазма или взривяваща се галактика ще изпраща подобна регулярна система от математически сигнали. Простите числа са предназначени да привлекат вниманието ни.

— Но за какво? — запита съветникът смаяно.

— Откъде да знам. В тази работа трябва да сме много търпеливи. Може би след време простите числа ще прекъснат и ще бъдат заместени от нещо друго, нещо много богато. От истинското послание. Просто трябва да продължаваме да слушаме.

Точно това беше най-трудно да се обясни на пресата, че сигналите по същество не носят никакво съдържание, нямат смисъл — просто първите няколкостотин прости числа, които след това започваха отначало, предавани по същата елементарна двоична система: 1, 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23, 29, 31… Девет не е просто число, обясняваше Ели, защото се дели на 3 (както и на 9, и на 1, разбира се). Десет не е просто число, защото се дели на 5 и на 2 (както и на 10, и на 1). Единадесет е просто число, защото се дели само на 1 и на себе си. Но защо трябва да предават прости числа? Това й напомняше за някой от онези феноменални идиоти, хора, напълно лишени от най-обикновени социални или вербални умения, но които могат да извършват умопомрачителни изчисления наум — например, да изчислят, само като се замислят за миг, кой ден от седмицата ще се падне първи юли 11 977 година. Това нямаше никакъв смисъл. Правеха го, само защото им харесваше, защото можеха да го правят.