Карл Сейгън - Контакт

Ели огледа лицата пред нея. Киц се чувстваше неловко. Може би очакваше чуждоземен нашественик или по-лошо — чертежите на някакво оръжие, твърде секретно, за да бъде поверено на нейния екип. Уили изглеждаше съвсем естествено за случая — непрекъснато преглъщаше. Една картина е нещо много по-различно от обикновени числа. Възможността да се окаже визуално съобщение естествено предизвикваше неочаквани страхове и фантазии в душите на повечето зрители. Физиономията на дер Хеер беше чудесна: в този момент той приличаше в много по-малка степен на официално лице, на правителствен бюрократ, и много повече на учен.

Картината, все още неразличима, се придружи от дълбоко ръмжащо глисандо от звуци, което се плъзгаше най-напред нагоре и след това надолу в аудиоспектъра, докато не започна да гравитира някъде в октавата под средно „до“. Бавно групата зрители започна да долавя смътен, но нарастващ музикален фон. Картината се завъртя, изправи се и започна да се фокусира.

Ели усети, че се е втренчила в някакво едрозърнесто черно-бяло изображение на… на масив, оформящ се като колона, увенчана с огромен декоративен орел. В ноктите си хищната птица държеше…

— Фалшификат! Това е фалшификат!

Последваха викове на изненада. На неверие. Смях. Сдържана истерия.

— Не виждате ли? Прекарали са ни — говореше Дръмлин с почти разговорен тон. — Добре изпипана шегичка. Госпожице, губите времето на всички тук присъстващи.

Тя забеляза, че циментовите нокти на орела стискат свастика. Камерата се фокусира надолу от орела и показа усмихнатото лице на Адолф Хитлер, който помахваше с ръка на ритмично скандиращата тълпа. Дълбокият баритон на говорителя, дрезгав и несъмнено говорещ на немски, изпълни залата. Дер Хеер пристъпи към нея.

— Знаеш ли немски? — прошепна тя. — Какво говори?

— Фюрерът — преведе й той бавно — поздравява света в германския Фатерланд с откриването на Олимпийските игри от 1936 година.

Когато самолетът набра височина за полет и Албъкърк остана на повече от сто и петдесет километра зад тях, Ели бегло погледна малкия бял правоъгълник, прикрепен към плика на самолетния й билет, на който със сини букви бе отпечатано: „Това не е багажният билет (багажният чек), описан в член 4 на Варшавската конвенция“. Езикът на това съобщение не беше променен от първия й полет с гражданска авиокомпания. Защо авиокомпаниите толкова се притесняваха, зачуди се тя, да не би пътниците да сбъркат това парче картон с билета, описан от „Варшавската конвенция“? Между другото, какъв е билетът на Варшавската конвенция? Защо никога не беше виждала такъв билет? Къде ли ги пазеха? Сигурно при някое забравено вече, ключово събитие в историята на авиацията някоя непредпазлива агенция е забравила да отпечата това предупреждение на картонени правоъгълничета и е била осъдена на банкрут от разгневени пътници, подведени от заблудата, че това е багажният билет от Варшавската конвенция. Несъмнено съществуваха някакви сериозни финансови основания за тази световна загриженост, които иначе не се изказваха — да се посочва точно кои билети не са описани от Варшавската конвенция. Представи си, помисли си тя, всичките тези сбито отпечатани редове да бяха посветени на нещо малко по-полезно — например, на историята на световните открития или на случайно подбрани научни факти, или дори на средно статистическото количество пътни километра, преди твоят самолет да се разбие.

Ако беше приела поканата на дер Хеер да пътува с военен самолет, сигурно щеше да има повод за други случайни асоциации. Но това щеше да е прекалено комфортно и вероятно щеше да се използва като прелюдия към евентуално милитаризиране на проекта. Затова предпочетоха да ползват услугите на гражданска авиокомпания. Валириън бе затворил очи веднага, след като зае мястото си до нея. Не им се наложи да бързат особено, въпреки че до последния момент преглеждаха анализа на данните с очакване, че вторият пласт от люспите на лука най-после ще се покаже. Успяха да вземат граждански полет, който щеше да ги закара във Вашингтон много преди утрешното заседание. Всъщност, щеше да им остане предостатъчно време да се наспят добре през нощта.