Карл Сейгън - Контакт

— Кен, тук има много неща за обсъждане. Сигурен ли си, че тези… как ги нарече, веганци?… сигурен ли си, че те не разбират за какво се отнася тази телевизионна програма?

— Госпожо президент, те несъмнено са умни. Този сигнал от 1936 година е бил много слаб. Детекторите им трябва да са фантастично чувствителни, за да го засекат. Но не виждам как биха могли да се досетят за какво става въпрос. Може би изглеждат много по-различно от нас. Имат различна история, различни от нас привички. Няма начин да узнаят какво е означавала свастиката или Адолф Хитлер.

— Адолф Хитлер! Кен, направо съм бясна. Четирийсет милиона души загинаха, за да победят този мегаломан, а той е звездата на първото ни телевизионно предаване до друга цивилизация? Той ни представлява. И представлява тях. Най-дивашката мечта на този луд се реализира.

Тя помълча малко, след което продължи с по-спокоен тон.

— Знаеш ли, мисля, че Хитлер изобщо не е можел да изпълнява този хитлеристки поздрав. Той никога не го прави с изпъната ръка, винаги си я вдига под някакъв чалнат ъгъл. А шантавият им поздрав е бил с рязко изпънат лакът и наклонено. Ако някой друг изпълни „Хайл Хитлер“ толкова нескопосано, колкото самия него, сигурно щяха да го изпратят на Източния фронт.

— Не смятате ли, че има разлика? Той само е отвръщал на поздравите на другите. Той не е поздравявал Хитлер.

— О, да, и още как — отвърна президентът и с жест поведе дер Хеер извън Розовия кабинет, по коридора. Изведнъж се спря и изгледа своя научен съветник. — А ако нацистите нямаха телевизия през 1936 година? Тогава какво щеше да стане?

— Е, предполагам, тогава щеше да бъде коронацията на Джордж VI или едно от предаванията на Нюйоркското световно изложение през 1939 година, ако някое от тях е било достатъчно силно, за да бъде получено на Вега. Или някое предаване от края на четирийсетте или началото на петдесетте години. Нали знаете, Худи Дуди, Милтън Бърл, комисията Маккарти — всички тези „великолепни“ белези за разумен живот на Земята.

— Тези проклети програми са нашите посланици в пространството… Пратеници на Земята. — Тя помълча за миг, за да осмисли фразата. — При един посланик гледаш да се представиш във възможно най-добрата светлина, а от четирийсет години насам ние изпращаме предимно боклук. Бих искала да видя как медийните шефове ще отговорят на това. И този шантав Хитлер… Това е първата новина, която са получили за Земята? Какво ли си мислят за нас?!

Когато дер Хеер и президентът влязоха в Овалния кабинет, тези, които стояха прави на малки групички, замлъкнаха, а седналите направиха усилие да се изправят. С нехаен жест президентът изрази предпочитанието си да забравят официалностите и небрежно поздрави държавния секретар и помощник-секретаря по отбраната. Тя бавно и съсредоточено завъртя глава и огледа събралите се. Някои от тях отвърнаха на погледа й с израз на нетърпеливо очакване. Други, забелязали сянка на лека тревога по лицето на президента, сведоха очи.

— Кен, твоят астроном тук ли е? Ароусмит? Ароурут?

— Ароуей, госпожо президент. Тя и доктор Валириън пристигнаха снощи. Може би ги е забавило задръстването.

— Доктор Ароуей се обади от хотела, госпожо президент — намеси се някакъв педантично подстриган млад мъж. — Каза, че получава по факса си някакви нови данни и иска да ги донесе на заседанието. Трябва да започнем без нея.

Майкъл Киц се наведе напред. Тонът и лицето му изразяваха неверие.

— Предават си нови данни по този въпрос по открита телефонна линия, в най-обикновена хотелска стая във Вашингтон?

Дер Хеер отговори толкова тихо, че Киц трябваше да се приведе още повече, за да чуе думите му.

— Майк, убеден съм, че на нейния телефакс има поне граждански шифър. Но нека напомня, че по този въпрос все още не сме наложили правила за сигурност. Убеден съм, че ако такива бъдат наложени, доктор Ароуей ще се съобрази.

— Добре, да започваме — каза президентът. — Откривам това неофициално заседание на Националния съвет по сигурността и на така наречената засега Специална извънредна проблемна група. Обръщам внимание на всички, че нищо, казано тук — повтарям, нищо, — не трябва да бъде обсъждано с когото и да е извън тази стая, освен със секретаря по отбраната и с вицепрезидента, които в момента са в чужбина. Вчера доктор дер Хеер запозна повечето от присъстващите с тази невероятна телевизионна програма от звездата Вега. Доктор дер Хеер и други смятат — тя огледа седналите около масата, — че е въпрос на чиста случайност, че първият телевизионен сигнал от Земята, достигнал Вега, е с участието на Адолф Хитлер. Но въпреки това, е… смущаващо. Помолих директора на Централното разузнаване да приготви оценка в каква степен всичко това може да се отрази на националната сигурност. Съществува ли пряка заплаха от страна на изпращащите сигнала, които, по дяволите, и да са те? Можем ли да изпаднем в беда, ако се появи друго съобщение и някоя друга държава го разшифрова преди нас? Но най-напред да изясним, Марвин, има ли всичко това нещо общо с летящите чинии?