Карл Сейгън - Контакт

Между другото, не успяхме да намерим запис в германските архиви на оригиналното излъчване. Не можем да сме абсолютно сигурни дали хората на Вега не са променили с нещо съдържанието му, преди да ни върнат сигнала. Да, разпознаваме Хитлер и частта от Олимпийския стадион, която виждаме, съответства точно на описанията от Берлин през 1936 година. Но дали точно в този момент Хитлер не си е опипвал мустаците, вместо да се усмихва, както е в това предаване, няма как да разберем.

В този момент, останала почти без дъх, нахлу Ели, следвана от Валириън. Опитаха се да заемат по-незабележими места край стената, но дер Хеер ги забеляза и насочи вниманието на президента към тях.

— Доктор Ароу… ъ-ъ… уей? Радвам се, че успяхте да пристигнете живи и здрави. Преди всичко, позволете ми да ви поздравя със забележителното откритие. Забележително. Е, Марвин…

— Аз приключих, госпожо президент.

— Добре. Доктор Ароуей, доколкото разбираме, имате нещо ново. Бихте ли го изложили?

— Госпожо президент, извинете за закъснението, но мисля, че току-що ударихме космическия джакпот. Ние… това е… Позволете ми да се опитам да го обясня по следния начин: в класическата епоха, преди хиляди години, когато пергаментът е бил дефицитен, хората са пишели и върху стар пергамент, правейки така наречения „палимпсест“. Ръкописите са се наслагвали един върху друг и после отново. Този сигнал от Вега, разбира се, е много силен. Както всички знаете, имаме прости числа, а „под“ тях, в така наречената поляризирана модулация, е тази шантава работа с Хитлер. Но под последователността от прости числа и под ретранслацията на предаването на Олимпийските игри току-що разкрихме невероятно богато послание — поне аз съм напълно убедена, че е послание. Доколкото можем да преценим засега, то през цялото време е било тук. Току-що го засякохме. Много по-слабо е от повърхностния сигнал, но съм притеснена, че не го разкрихме по-рано.

— И какво гласи то? — попита президентът. — За какво става дума?

— Нямаме и най-смътна представа, госпожо президент. Неколцина от екипа на проект „Аргус“ се докопаха до него рано тази сутрин, вашингтонско време. Работихме върху него цяла нощ.

— По открита телефонна линия? — попита Киц.

— Със стандартна гражданска кодировка. — Ели леко се изчерви.

Тя отвори куфара с телефаксната машина, бързо я настрои на прозрачна разпечатка и с помощта на диапрожектор прехвърли изображението върху екрана на стената.

— Ето какво ни е ясно до този момент. Получаваме блок информация, включващ около хиляда бита. Следва пауза, след което информацията се повтаря, бит по бит. Следва нова пауза и получаваме следващия блок. Той също се повтаря. Повторението на всеки блок може би е предназначено да сведе до минимум грешките в предаването. Изглежда смятат за много важно да получим това, което предават, възможно най-точно. Сега, нека наречем всеки от тези блокове информация „страница“. „Аргус“ прихваща по няколко десетки от тези страници дневно. Но нямаме представа за какво се отнасят. Не са някакъв прост картинен код, като Олимпийското съобщение. Тук има нещо много по-дълбоко и много по-богато. Изглежда, че за пръв път това е информация, която те самите са генерирали. Единственото заключение, което сме направили досега, е, че страниците изглеждат номерирани. В началото на всяка страница има номер в двоичната система. Вижте, ето тук. И всеки нов чифт идентични страници носи етикет със следващото по-голямо число. В момента се намираме на страница 10 413. Това е голяма книга. Като пресметнем назад, получава се, че посланието е започнало да се излъчва преди три месеца. Имали сме късмет, че сме го засекли сравнително рано.

— Прав бях, нали? — Киц се надвеси през масата към дер Хеер. — Такова послание не може да се даде на китайците или на руснаците.

— Ще можете ли лесно да го разчетете? — гласът на президента надмогна шепота на Киц.

— Разбира се, ще положим всички усилия. И може би ще бъде от полза Националната агенция по сигурността също да се включи. Но без някакво обяснение от Вега, без „буквар“, според мен няма да можем да постигнем напредък. Определено не изглежда да е написано на английски, немски или някакъв друг земен език. Надяваме се, че това послание рано или късно ще приключи, може би на страница 20 000 или 30 000, след което ще започне отначало, за да попълним липсващите части. Може би преди да се повтори цялото послание, ще последва някакъв буквар, нещо от рода на „Читанката на Макгъфи“, което ще ни даде възможност да го прочетем.