Карл Сейгън - Контакт

— Точно така е.

Ели се изправи и се приближи до огромен земен глобус. Явно Белият дом не бе съгласен с наклонеността на Земята: този глобус беше с вертикално изправена ос. Тя леко го завъртя.

— Земята се върти. Необходими са много радиотелескопи, разположени равномерно на различни дължини, ако не искаме празнини. Всяка друга държава, която наблюдава само от своята територия, ще се гмурка в посланието и след това ще изплува навън — може би тъкмо в най-интересните му части. Това е абсолютно същият проблем, пред който е изправен някой американски междупланетен космически апарат. Той излъчва находките си към Земята, докато преминава покрай изследваната планета. Но Съединените щати може в този момент да се окажат от другата страна. Затова НАСА е уредила три радиопроследяващи станции да бъдат разположени равномерно по географската дължина на Земята. От десетилетия насам те действат превъзходно. Но…

Гласът й потрепна в нерешителност и тя погледна право към П. Л. Гарисън, административния директор на НАСА. Слабият, жълтеникав, приятелски настроен мъж притвори клепачи одобрително.

— Ъ-ъ, благодаря ви. Да. Казва се Мрежа за дълбочинни космически изследвания. Много сме горди с нея. Имаме станции в Моавитската пустиня, в Испания и в Австралия. Разбира се, не ни достигат средства, но с малко помощ ще можем да избързаме с довършването й.

— Испания и Австралия? — попита президентът.

— За чисто научна работа — произнесе държавният секретар — мисля, че няма да има проблеми. Но ако в тази изследователска програма има политически акценти, може да се окаже малко по-сложно.

Американските отношения с тези две държави напоследък бяха поохладнели.

— Несъмнено има политически акценти — отвърна президентът малко раздразнено.

— Никой не ни е вързал за Земята — намеси се генералът от ВВС. — Можем да преодолеем периода на въртене. Трябва ни само един голям радиотелескоп в околоземна орбита.

— Много добре. — Президентът отново огледа хората около масата. — Имаме ли космически радиотелескоп? Колко време ще ни отнеме да направим такъв? Кой може да каже нещо? Доктор Гарисън?

— О, не, госпожо президент. Ние в НАСА сме внасяли такова предложение за обсерваторията Максуел в последните три фискални години в ОМБ5, но всеки път ни го отрязват от бюджета. Разполагаме с детайлни конструкторски разработки, разбира се, но ще отидат години — е, поне три години, — докато се сглоби и го вдигнем. Държа да напомня на всички присъстващи, че до миналата есен руснаците разполагаха с действащ милиметров и субмилиметров вълнов телескоп в околоземна орбита. Не знаем защо се е повредил, но за тях ще бъде по-лесно да изпратят космонавти да го поправят, отколкото за нас да го построим от самото начало и да го изведем.

— Така ли? — попита президентът. — Значи НАСА разполага с обикновен телескоп в пространството, но не и с голям радиотелескоп? Нямаме ли нещо друго, подходящо за случая? Разузнаването? Националната агенция за сигурност? Никой ли?

— Ако следваме същата логика — каза дер Хеер, — то това е един силен сигнал, на много честоти. След като Вега залезе от небосклона на САЩ, има радиотелескопи в още няколко други държави, които засичат и записват сигнала. Може да не са толкова напреднали като проекта „Аргус“ и вероятно все още не са се сетили за поляризираната модулация. Но ако чакаме, докато подготвим космически радиотелескоп и го изстреляме, посланието може да свърши. Край и точка. Така че, не следва ли от всичко това, че единственото решение е незабавното взаимодействие с много други държави, доктор Ароуей?

— Не мисля, че която и да е държава е в състояние да се справи с този проект сама. Той изисква усилието на много страни, пръснати в различни географски дължини по цялата повърхност на Земята. Ще трябва да включи всички в момента съществуващи по-големи радиоастрономически комплекси — големите радиотелескопи в Австралия, Китай, Индия, Съветския съюз, Близкия изток и Западна Европа. Ще бъде пълна проява на безотговорност, ако приемането завърши с големи празноти, само защото някоя критично важна част от Посланието е пристигнала в момент, в който нито един телескоп не е наблюдавал Вега. Трябва също така да направим нещо за покриването на източната част от тихия океан между Хаваите и Австралия, а може би също така нещо за средата на Атлантическия.

— Ами — намеси се неохотно директорът на Централното разузнаване, — руснаците разполагат с няколко кораба, съоръжени да проследяват сателитни сигнали, с добри за случая честотни обхвати. Например, „Академик Келдиш“ или „Маршал Неделин“. Ако уредим нещо с тях, те биха могли да стационират тези свои кораби в Атлантическия и в Тихия океан и да запълнят дупките.