Карл Сейгън - Контакт

Сега, когато вече не съм жива, се надявам, че ще намериш сили в сърцето си да ми простиш. Знам, че сторих грях към теб и не само към теб. Не бих понесла омразата, която щеше да изпиташ към мен, ако ти кажех истината приживе. Затова не намерих кураж да говоря с теб, докато бях жива. Знам колко обичаше Тед Ароуей и искам да знаеш, че аз също го обичах. Все още го обичам. Но той не беше истинският ти баща. Твоят истински баща е Джон Стотън. Направих нещо много грешно. Не трябваше да го правя, но бях толкова слаба, а ако не бях го направила, теб нямаше да те има на този свят, затова те моля да бъдеш добра, когато си мислиш за мен. Тед знаеше това, той ми прости и решихме да не ти го казваме никога. Но ето, сега поглеждам през прозореца и те виждам в двора. Седиш там, мислиш си за звездите и за разни неща, дето никога няма да ги разбера, и така се гордея с теб. Ти толкова държиш на истината, та си помислих, че трябва един ден да разбереш истината за себе си. За произхода си, искам да кажа.

Ако Джон е още жив, тогава той ще ти е предал това писмо. Знам, че ще го направи. Той е по-добър човек, отколкото си мислиш за него, Ели. Бях щастлива, че отново го намерих. Може би го мразиш толкова, защото някаква част от душата ти се е досетила за истината. Но всъщност го мразиш, защото той не е Тиъдър Ароуей. Знам.

Ето те, седиш там. Откакто започнах това писмо, не си и помръднала. Просто си мислиш. Надявам се и се моля каквото и да търсиш, да го намериш. Прости ми. Бях просто човек.

Ели бе погълнала писмото на един дъх и сега го прочете отново. Трудно й беше да диша. Ръцете й лежаха отпуснати. Натрапникът се беше оказал истинският. Почти през целия си живот бе отхвърляла собствения си баща, без и най-малка представа какво върши. Каква ли сила на характера е трябвало да прояви той през всичките онези избухвания, когато го дразнеше, че не е неин баща и няма право да се бърка в живота й.

Телефаксът отново иззвъня, два пъти. Подканваше я да натисне клавиша Return. Но тя нямаше желание да го направи. Трябваше да почака. Замисли се за ба… за Тиъдър Ароуей, за Джон Стотън и за майка си. Толкова жертви бяха направили за нея, а тя беше така погълната от себе си, че дори не го бе забелязала. Прииска й се сега Палмър да е до нея.

Факсът иззвъня отново и каретката се задвижи предпазливо, опипващо. Беше програмирала компютъра да бъде настоятелен в усилието си да привлече вниманието й, дори изобретателен, ако прецени, че е намерил нещо в пи. Но сега умът й бе твърде зает в разплитането и преподреждането на митологията на собствения й живот. Майка й е седяла до бюрото в спалнята на втория етаж, поглеждала е през прозореца, докато е мислила как да подреди думите си в писмото, и очите й са се спирали на петнадесетгодишната Ели, опърничава, странна и бунтовна.

Майка й беше оставила още един подарък. С това писмо, Ели бе завършила кръга и се бе върнала след всичките тези години. Оттогава беше научила толкова много. И толкова много предстоеше да научи.

Над масата, на която дрънчеше телефаксът, висеше огледало. В него тя видя една жена, нито млада, нито стара. Нито майка, нито дъщеря. Бяха прави да й спестят истината. Не беше достатъчно напреднала, за да получи сигнала, да го разчете. Бе прекарала цялата си кариера в усилие да осъществи контакт с най-отдалечените и чужди странници, докато в собствения си живот едва ли бе осъществила контакт с когото и да било. С ярост бе отхвърляла митовете на другите за сътворението, сляпа пред лъжата за нейното собствено. Беше проучвала вселената през целия си живот, а бе пропуснала най-ясното послание: за малки същества като нас огромното пространство е поносимо само чрез обичта.

Компютърът на „Аргус“ беше толкова настоятелен и изобретателен в усилията си да установи контакт с Елеанор Ароуей, че сякаш изпитваше едва ли не лична потребност да сподели откритието.

Аномалията се прояви най-ярко в единадесетичната система, където можеше да се изпише изцяло с нули и единици. В сравнение с полученото от Вега това в най-добрия случай щеше да се окаже елементарно съобщение, но статистическото му значение беше високо. Програмата преподреди цифрите в квадратен растер, равен брой по ширина и дължина. Първият ред представляваше непрекъснат низ от нули, отляво-надясно. Вторият показваше една единица в средата, оградена с нули отляво и отдясно. След няколко реда се оформи безпогрешна дъга, очертана от единици. Простата геометрична фигура се появи бързо, ред по ред, самозатваряща се, изпълнена с богато обещание. Появи се и последният ред, съставен от нули и една единица, точно в средата. Най-долният ред щеше да съдържа само нули, като част от рамката.