Карл Сейгън - Контакт

Ели се затича по стъпалата на старческия санаториум, а после по наскоро пребоядисаната зелена веранда, маркирана на равни интервали от празни люлеещи се столове, и видя Джон Стотън — прегърбен, неподвижен, с ръце, увиснали като тежести. В дясната държеше пазарска чанта, от която стърчаха прозрачна шапчица за баня, несесер за грим на цветчета и чифт спални чехли с помпони.

— Тя си отиде — промълви той, след като погледът му се фокусира и я позна. — Не влизай — помоли я. — Не ходи там. Тя не би се зарадвала, ако я видиш в този вид. Знаеш колко горда беше и колко държеше да изглежда добре. Все едно, тя не е там.

Почти рефлекторно, заради стария си навик и все още непреодоляната неприязън, Ели се изкуши да се обърне и все пак да влезе. Беше ли готова да му се противопостави дори и сега, просто заради принципа? И що за принцип бе това? От посърналото му лице бе очевидно, че скръбта му е неподправена. Той бе обичал майка й. Може би я бе обичал повече от самата Ели. През тялото й мина вълна на укор към себе си. Майка й беше толкова крехка и болна от толкова дълго време, че Ели бе проверявала, много пъти, как ще реагира, когато все пак моментът настъпи. Спомни си колко красива беше майка й на онази снимка, която Стотън й бе изпратил, и изведнъж, въпреки цялата си подготовка, избухна в хлипове.

Стреснат от отчаянието й, Стотън пристъпи към нея, за да я успокои. Но Ели вдигна ръка и с видимо усилие се овладя. Дори и сега не можеше да надмогне себе си и да му позволи да я прегърне. Бяха чужди един на друг, слабо свързани чрез едно мъртво тяло. Но не бе имала право, знаеше го в дълбините на сърцето си, да обвинява Стотън за смъртта на баща си.

— Имам нещо за теб — каза той и затършува в пазарската чанта.

Част от вещите се разбъркаха нагоре-надолу и тя мерна портмоне от изкуствена кожа и кутия с четка за зъби. Трябваше да извърне очи. Най-сетне Стотън се изправи, измъкнал омачкан плик.

Беше надписан: „За Елеанор“. Познала почерка на майка си, Ели пристъпи да го вземе. Стотън изненадано направи крачка назад и вдигна плика пред лицето си, сякаш тя се канеше да го удари.

— Почакай — каза той. — Почакай. Знам, че никога не сме се разбирали. Но направи ми, моля те, една услуга: не чети това писмо преди да дойде вечерта. Съгласна ли си?

В скръбта си изглеждаше с десет години по-стар.

— Защо? — попита Ели.

— Любимият ти въпрос. Просто от някакво уважение към мен. Толкова ли много искам?

— Прав си — въздъхна тя. — Не искаш много. Съжалявам.

Той я погледна в очите.

— Каквото и да се е случило в онази Машина, може би те е променило.

— Надявам се, Джон.

Тя се обади на Джос и го помоли да извърши панихидата.

— Излишно е да ти казвам, че не съм религиозна. Но по някое време мама беше. Ти си единствения човек, за когото се сещам, който бих искала да го направи, и съм сигурна, че вторият ми баща ще одобри решението ми.

Джос я увери, че ще пристигне още със следващия самолет.

В хотелската стая, след ранната вечеря, Ели опипа с пръсти плика, галейки всяка гънка и ъгълче. Беше стар. Майка й сигурно го бе написала преди години и го е носела в някое отделение на чантата си, колебаейки се дали да го даде на Ели. Не изглеждаше да е отварян и запечатван отново и Ели се зачуди дали Стотън го беше чел. Част от нея гореше от нетърпение да го отвори, а друга я сдържаше. Поседя дълго време в изтърканото кресло, с колене, опрени в брадичката си.

Звънна камбанка и не съвсем безшумната каретка на телефакса й се събуди за живот. Беше свързан с компютъра в „Аргус“. Въпреки че факсът й напомни за старите дни, сега нямаше какво да се бърза. Каквото и да беше открил компютърът, нямаше да избяга. Пи нямаше да залезе с въртенето на Земята. Ако наистина имаше някакво съобщение вътре в пи, то щеше да си чака там вечно.

Тя отново разгледа плика, но камбанката на факса зазвъня настоятелно. Ако в едно трансцендентно число се криеше някакво съдържание, то трябваше да е вградено в геометрията на вселената още при нейното възникване. Този нов неин проект беше в сферата на експерименталната теология. Но в края на краищата това важи за цялата наука, помисли си.