Карл Сейгън - Контакт

Ели попита Еда дали някога е изпитвал чувство на религиозно превращение.

— Да — отвърна той.

— Кога? — настоя тя. Понякога човек трябваше да измъква думите му като с ченгел.

— Когато за пръв път схванах Евклид. Също, когато за пръв път разбрах нютоновата гравитация. И уравненията на Максуел, както и общата теория на относителността. И докато работех над свръхунификацията. Имал съм късмет да изпитам много пъти религиозното чувство.

— Не — отвърна тя. — Знаеш какво имам предвид. Извън науката.

— Никога — отвърна той моментално. — Никога извън науката.

Разказа й накратко за религията, в чието лоно се е родил. Никога не се е чувствал обвързан с всички тези догми, поясни той, но не ги смяташе за осъдителни. Можели да свършат много добро. Беше сравнително нова секта — възникнала едновременно с християнската сциентология и със Свидетелите на Йехова. Основана е от Мизра Гулам Ахмад в Пенджаб. Деви беше чувала за последователите на учението Ахмадиах като за прозелитистка секта. Принципите на тази религия бяха есхатологични. Ахмад се бе провъзгласил за „Махди“, божествената фигура, която според мохамеданите ще се появи в края на света. Той също така бе твърдял, че е завърналият се на Земята Христос, въплъщението на Кришна и буруз, дошлият отново Мохамед. Напоследък християнското хилиастично схващане за свършека на света бе повлияло на ахмадийството и според повечето правоверни, неговата поява бе неизбежна. 2008 година, столетният юбилей от смъртта на Ахмад, се смяташе за годината на неговото Окончателно завръщане като Махди. Бъбривата месианска треска се разрастваше в глобални мащаби. Ели сподели своята загриженост за ирационалните увлечения на човешката раса.

— На един празник на Любовта — прекъсна я Деви — не бива да си такава песимистка.

В Сапоро бе паднал обилен снеговалеж и местният обичай да се правят статуи от сняг и лед се бе възобновил. Старателно бяха издялали додекаедър с огромни размери и редовно го показваха в телевизионните новини като икона. След необичайното няколкодневно затопляне ледените скулптори се разшетаха да стържат и изрязват, поправяйки щетите, които топлината бе нанесла на творбата им.

Тревогите, че активирането на Машината може по един или друг начин да предизвика апокалипсис, отново се разраснаха. Проекта „Машина“ реагира с уверени гаранции пред обществеността, препоръки към правителствата да се запази спокойствие и с решение точната дата на активирането да се запази в тайна. Някои учени препоръчваха датата 17 ноември, на която се очакваше най-зрелищния метеоритен дъжд на столетието. Един приемлив символизъм, казваха те. Но Валириън възрази, че ако Машината ще трябва да напусне Земята, необходимостта да преминава през облак кометни отломъци щеше да представлява допълнителен и ненужен риск. Затова активирането бе отложено с няколко седмици, до края на последния месец на хиляда деветстотин и прочие. Въпреки че тази дата не бе буквалния Край на Хилядолетието, а една година по-рано, навсякъде по света хора, които не се стараеха да вникнат в календарните тънкости или които просто желаеха да отпразнуват настъпването на Третото хилядолетие в два последователни месеца декември, се подготвяха за пищни празненства.

Въпреки че извънземните нямаше как да знаят точното тегло на всеки член от екипажа, те бяха определили съвсем точно масата на всеки машинен компонент и цялата допустима маса. Оставаше твърде малко за екипировка от земен произход. Този факт преди няколко години бе изтъкван като аргумент екипажът да се състави само от жени, за да може да се увеличи допустимото тегло на екипировката. Но това предложение бе отхвърлено като фриволно.

Място за космически скафандри нямаше. Можеха само да се надяват, че веганците не са забравили за склонността на човешките същества да дишат кислород. При фактическата липса на екипировка, с техните културни различия и неизвестното направление на пътешествието, бе ясно, че мисията е заредена с огромен риск. Световната преса често обсъждаше този проблем. Самите Петима — никога.

Настояваха екипажът да вземе със себе си всевъзможни миниатюрни камери, спектрометри, свръхпроводникови свръхкомпютри и микрофилмови библиотеки. Във всичко това имаше и нямаше смисъл. На борда на Машината липсваха каквито и да е принадлежности за спане, за готвене или за тоалет. Можеха да си вземат едва минимално количество провизии, натъпкани из джобовете на пилотските им комбинезони. Деви трябваше да носи със себе си куфарче с най-необходими медицински принадлежности. Що се отнася до самата нея, Ели не смяташе да си носи четка за зъби или допълнителен чифт бельо. Ако могат да ме откарат на един стол до Вега, смяташе тя, сигурно ще бъдат в състояние да ми осигурят каквото е необходимо. Ако й потрябва камера, отвърна Ели на ръководителите на проекта, просто ще помоли веганците да й услужат с някоя.