Карл Сейгън - Контакт

При толкова словоохотлив екипаж беше странно, че сред тях бе такъв мълчаливец като Еда. Както и мнозина други, Еда беше особено внимателен и при най-безобидните си изказвания. По-ранната, частично успешна версия на теорията си за свръхунификацията определяше като „куп глупави грешки“. Беше около тридесет и пет годишен и по единодушното мнение на двете дами, Ели и Деви — опустошително привлекателен. Освен това имаше щастлив брак с една жена. Тя, с децата им, в момента се намираше в Лагос.

Една платформа, изградена от стръкове бамбук, специално отглеждан за подобни цели, бе украсена, окичена и просто отрупана с безброй гирлянди от разноцветна хартия. Непрекъснато прииждаха млади мъже и жени и трупаха странната украса. Празникът Танабата е уникален японски ритуал в чест на любовта. По многобройните, окачени по улиците платна, както и на открита сцена, се показваха главните епизоди на легендата: влюбили се две звезди, но били разделени от Млечния път. Само веднъж в годината, на седмия ден от седмия месец по лунния календар, двамата влюбени могат да се срещнат — и то, ако не вали дъжд. Ели погледна към кристалната синева на това алпийско небе и пожела щастие на влюбените. Звездата-младеж, според легендата, бе японски пастир и се символизираше от звездата-джудже А7 от съзвездието Алтаир. Девойката била тъкачка и се представяше от Вега. За Ели бе забавно съвпадение това, че Вега е централен персонаж на японския празник няколко месеца преди Машината да се активира. Легендата бе с китайски произход и Ши беше споменал тъкмо за нея преди години, на първата конференция на Световния консорциум за Посланието в Париж.

В повечето големи градове празникът Танабата отмираше. Уговорените бракове отдавна бяха престанали да бъдат норма и приказката за мъката на разделените влюбени не дърпаше вече чувствителна струна, както някога. Но на няколко места — в Сапоро, Сендай и още някои — празникът с всяка година ставаше все по-популярен. В Сапоро той се изживяваше с особена горчивина, заради все още разпространената неприязън към бракове между японци и хора от народността айну. Тук, на острова, се вихреше същинска домашна индустрия с услуги на детективи, които срещу скромно заплащане проучваха родословието на евентуалните годеници на децата. Произходът от айну се смяташе принципно за неприемлив. Упрекът на Деви, която все още помнеше младия си съпруг отпреди толкова години, бе унищожителен. Еда несъмнено също се бе натъквал на подобни предразсъдъци в живота си, но си мълчеше.

Празникът Танабата в Сендай на остров Хоншу бе в момента основната тема по японската телевизия, сега, когато хората рядко можеха да видят с просто око Алтаир или Вега. Тя се чудеше дали веганците ще продължат да излъчват Посланието към Земята вечно. Отчасти и затова, че Машината се довършваше в Япония, телевизионните коментатори отделяха специално внимание на темата, в контекста на празника Танабата. Но „Петимата“, както ги наричаха напоследък, не трябваше да се явяват по японската телевизия и пребиваването им тук, в Сапоро, не беше станало публично известно. Въпреки това хората бързо разпознаваха Еда, Сухавати и нея. Докато крачеха обратно по алеята Обори, минувачите наоколо ги поздравяваха с аплаузи. Тук и там ги посрещаха с поклон. Тонколоните пред един музикален магазин гърмяха рок парче, познато на Ели. Казваше се „Искам да отлетя от теб“, изпълняваше се от група чернокожи, наречена „Бял шум“. Под следобедното слънце край алеята се излежаваше старо куче с влажни очи. Когато тя го приближи, умореният пес лениво й махна с опашка.

Японските коментатори говореха за „Машиндо“, Пътя на Машината — все по-силно завладяващата човешкото съзнание перспектива за Земята като единна планета и за всички човешки същества, споделящи един и същ залог за нейното бъдеще. Нещо подобно се провъзгласяваше и в някои религии, макар и далеч не всички. Проповедниците на подобни религии разбираемо негодуваха за това, че този възглед се приписва на чуждопланетна Машина. Ако приемането на новия възглед за нашата роля във вселената, разсъждаваше Ели, означава покръстване във вярата, то на Земята се разгръщаше същинска богословска революция. Дори американските и европейски хилиасти бяха повлияни от възгледа за Машиндо. Но ако Машината не проработи и Посланието прекъсне, колко ли дълго ще се съхрани този възглед? Дори да сме допуснали грешка в тълкуването и в конструирането, мислеше тя, дори никога да не разберем нищо повече за веганците, то самото Послание без сянка съмнение доказва, че във вселената има други същества и че те са много по-развити от нас. Само това би трябвало да запази човечеството единно за доста време, смяташе тя.