Карл Сейгън - Контакт

— Ами — обади се Ели — предполагам, че според ентомолога той иска да разбере мравките и тяхното общество. Учените изпитват удоволствие да разбират нещата.

— Това е просто друг начин да се каже, че обичат мравките.

Тя потръпна.

— Да, но тези, които субсидират ентомолозите, казват друго. Казват, че е, за да се контролира поведението на мравките, за да се накарат да напуснат къща, в която са нахлули, да речем, или за да се разбере биологията на почвата за земеделие. Това изследване може да осигури алтернатива на пестицидите. Предполагам, че и в това ще намерите някаква любов към мравките — подхвърли Ели замислено.

— Но тук е замесен и нашият собствен интерес — включи се Луначарски. — Пестицидите са отровни и за нас самите.

— Защо говорите за пестициди при такава вечеря? — прекъсна ги рязко Сухавати от другата страна на масата.

— Друг път ще сънуваме съня на мравките — промълви меко игуменът към Ели. Съвършената му, невъзмутима усмивка отново проблясна.

С помощта на дългите един метър кокили те се доближиха до малката си флотилия от автомобили, докато жените и обслужващият персонал се усмихваха и им се кланяха церемониално. Ели и Ши видяха как игуменът влезе в лимузината си с неколцина от японските им домакини.

— Попитах го, като може да говори с камъни, може ли да говори и с мъртвите — каза й Ши.

— И какво ти отговори?

— Каза, че мъртвите са лесни. Трудно му било с живите.

Сигурно бяха избрали Хокайдо заради суровостта, с която се славеше. Климатът тук изискваше необичайна дори за японските стандарти строителна техника, а островът освен това бе дом на айну, космати туземци, към които повечето японци все още изпитваха презрение. Зимата тук беше сурова като в Минесота или Уайоминг. Хокайдо създаваше известни транспортни затруднения, но бе отдалечен в случай на катастрофа, тъй като е физически отделен от останалите японски острови. Но съвсем не беше изолиран след построяването на петдесет и един километровия транспортен тунел, който го свърза с Хоншу: най-дългия тунел под морето в света.

Хокайдо изглеждаше достатъчно безопасен за изпитание на отделните компоненти на Машината. Но бе изразена загриженост за същинското сглобяване на Машината там. Както красноречиво показваха планините, които обграждаха комплекса, районът вреше от прясна вулканична дейност. Едно от възвишенията нарастваше с по метър дневно. Дори руснаците — остров Сахалин се намираше само на четиридесет и три километра разстояние, отвъд Соя или протока Ла Перуз — изказаха някои опасения по този повод. Но доколкото изобщо знаеха, ако Машината се взривеше при активиране, тя би могла да пръсне Земята, дори да я построят и на обратната страна на Луната. При оценката на рисковете, ключов фактор се оказа самото решение Машината да се построи — къде точно щеше да стане това, бе въпрос от второстепенно значение.

В началото на юли Машината отново започна да придобива очертания. В Америка проектът все още се раздираше от политически и сектантски противоречия. От друга страна съветската Машина се натъкваше на сериозни технически затруднения. Но тук, в много по-скромния комплекс от този в Уайоминг, щифтовете бяха монтирани и додекаедърът сглобен, без да се вдига много шум. Древните питагорейци, които първи открили додекаедъра, обявили самото му съществуване за тайна и наказанията за нейното разкриване били сурови. Така че може би беше уместно този додекаедър с размери на къща, на половин свят разстояние и 2600 години по-късно, да е известен едва на малцина.

Директорът на японския проект бе обявил няколкодневна почивка за всички. Най-близкият по-значим град беше Обихиро, разположен в една красива местност при сливането на реките Юбецу и Токачи. Някои отидоха да покарат ски по покритите със сняг склонове на планината Асахи. Други предпочетоха да се къпят във вировете на термалните извори с изкуствена скална стена, затопляни от отлагането на радиоактивни елементи от експлозията на свръхновата звезда преди милиарди години. Неколцина от персонала на проекта отидоха да погледат надбягванията в Бамба, на които едри товарни коне теглеха тежки, натоварени шейни върху успоредни коловози по орна земя. Но за да отпразнуват по-сериозно, петимата от екипажа отлетяха с хеликоптер до Сапоро, най-големия град на Хокайдо, отстоящ на по-малко от 200 километра разстояние.