Карл Сейгън - Контакт

Домакините се усмихваха и кланяха. Бронираните воини се бяха прибрали през люка. Видя хората от охраната, шарещи с поглед, зад разтворената врата на конферентната зала. Докато излизаха, попита жената-репортер за сцената от средновековна Япония.

— О, да — отвърна й тя. — Те са астрономи от Крайбрежната гвардия. Практикуват „Кендо“ всеки ден по обед. По тях можеш да си сверяваш часовника.

Ши се бе родил по време на Великия поход и се бе сражавал с Гоминдана като младеж, през Революцията. Служил бе като офицер от разузнаването в Корея и бе израсъл до отговорния пост ръководител на китайските стратегически технологии. Но по време на Културната революция беше публично низвергнат и осъден на изгнание, въпреки че след това го реабилитираха с фанфари.

Едно от престъпленията на Ши в очите на Културната революция се беше оказало възхищението му към конфуцианските добродетели и особено към един пасаж от „Великото учение“, който преди, в продължение на векове, всеки китаец с елементарно образование знаел наизуст. Тъкмо на този пасаж, бе изтъквал Сун Ят Сен, се основаваше неговото национал-революционно движение от началото на века:

„Древните, като пожелали да заблести бляскавата добродетел из цялото Царство, първо подредили добре своите княжества. Като пожелали да подредят добре своите княжества, първо оправили отношенията в семействата си. Като пожелали да оправят отношенията в семействата си, първо усъвършенствали характерите си. Като пожелали да усъвършенстват характерите си, първо укрепили сърцата си. Като пожелали да укрепят сърцата си, първо се устремили към искреност в помислите си. Като пожелали искреност в помислите си, първо разширили неимоверно познанието си. Това разширяване на познанието лежи в изследването на нещата.“

Така, вярвал Ши, преследването на познанието е в основата на благополучието на Китай. Но червеногвардейците смятали друго.

По време на Културната революция Ши бил въдворен като обикновен труженик в една бедна селска комуна в провинция Нингшиа, край Великата китайска стена, район с богата ислямска традиция — където, докато орал някакво каменисто и безплодно поле, изровил от земята красиво орнаментиран бронзов шлем от династия Хан. След като мястото му в държавното ръководство било възстановено, интересът му се насочил от стратегическите въоръжения към археологията. Културната революция се опитала да изкорени 5000-годишната непрекъсната китайска културна традиция. Ши поел отговорността да изгради мостове към миналото на страната. С времето изцяло се посветил на мащабните разкопки на некропола Шиан.

Точно там било направено голямото откритие на теракотената армия на императора, на чието име е наречен самият Китай. Официалното му название било Кин Ши Хуандъ, но поради неточна транслитерация станал широко известен на Запад под името Чин. В трети век преди Христа Кин обединил страната, построил Великата стена и жалостиво се разпоредил при неговата смърт членовете на свитата му — войници, слуги и благородници, — които според по-ранната традиция трябвало да бъдат заровени живи, да бъдат заместени с теракотени статуи в естествен ръст. Теракотената армия включваше 7500 воина, почти цяла дивизия. Всеки от тях притежаваше индивидуални черти. Човек можеше да види, че са представени народности от цял Китай. Императорът беше слял многобройните и враждуващи помежду си провинции в единна държава. В един близък гроб се съхраняваше непокътнатото от времето тяло на маркизата на Таи — благородница от нисък ранг в императорския двор. Технологията на съхраняване на телата беше много по-напреднала от египетската. Човек можеше да види суровото лице на маркизата, може би грижливо поддържано с балсами в продължение на десетилетия от слугите.

Кин опростил писмото, кодифицирал законите, построил пътища, довършил Великата стена и обединил страната. Освен това конфискувал оръжията. Макар да го виняха, че е избивал учени и е изгарял книги, защото част от познанието било размирно, той твърдял, че е премахнал ендемичната поквара и е установил мир и ред. Ши си спомнял за Културната революция. Опитвал се да си представи съжителството на две толкова противоположни тенденции в сърцето на един човек. Арогантността на Кин достигала зашеметяващи размери — за да накаже една планина, която го била обидила, той заповядал да се изкорени цялата й растителност и да я боядисат в червено, цвят, носен от осъдени престъпници. Кин бил велик, но също така бил луд. Може ли човек да обедини толкова различни и враждуващи помежду си народности, без да е малко луд? Трябва да си шантав, само за да си го помислиш, смееше се Ши пред Ели, докато й разказваше.