Карл Сейгън - Контакт

В конферентната зала им предложиха ниски кресла — явно отстъпление пред западния вкус — около ниска лакирана маса, след което им наляха чай. В полезрението на Ели, зад широкия прозорец, се виждаше центърът на Токио. Вестникът, в чиито офиси бяха поканени, се казваше „Асахи Шимбун“ (Новини на Изгряващото слънце) — и тя с любопитство забеляза сред политическите репортери и една жена, рядкост за стандартите на американските и руските медии. Япония в последно време се намираше в процес на национална преоценка за ролята на жената в обществото. Традиционно мъжките привилегии една по една отстъпваха в тихата и ежедневна, едва ли не улична война. Вчера президентът на фирмата „Наноелектроникс“ й се беше оплакал, че в Токио вече не можело да се намери „момиче“, което да знае как се връзва оби на кимоно. Както при мъжките вратовръзки с готов възел и закопчалка, пазарът беше залят с готови подобия на традиционния пояс. Японките напоследък си намираха по-добри занимания от това да губят по половин час в увиване и завързване на кордели. Репортерката бе облечена в строг делови костюм, полата стигаше до прасците й.

Заради сигурността на базата в Хокайдо, където се намираше Машината, не се допускаха журналисти. Вместо това, когато членовете на екипажа или ръководители на проекта идваха на главния остров Хоншу, организираха кръг от интервюта за японските и чуждите медии. Както винаги, въпросите й бяха известни. Репортерите по целия свят се интересуваха от едни и същи неща около Машината, като изключим някои местни особености. Доволна ли е от това, че след американските и съветските „разочарования“, Машината се строи в Япония? Чувства ли се изолирана на северния остров Хокайдо? Тревожи ли я фактът, че машинните компоненти, използвани в Хокайдо, са били подлагани на изпитания, надхвърлящи стриктните указания в Посланието?

Преди 1945 година този квартал на града е бил собственост на Имперската флота и наистина съседната сграда беше Военноморската обсерватория. Двата й сребристи купола засводяваха телескопи, които все още служеха за измерване на точното време и календара. Те блестяха под лъчите на обедното слънце.

Защо Машината включва додекаедър и тези три сферични раковини, наречени „бензели“? Да, репортерите разбираха, че не знае. Но все пак, какво мисли? Тя търпеливо обясни, че по такъв предмет би било глупаво да има мнение, при липсата на доказателства. Те настояха и Ели ги помоли да проявят търпимост към колебанията й. Ако наистина съществува опасност, защо не изпратят роботи вместо хора, както бе препоръчал един изтъкнат японски специалист по изкуствения интелект? Дали ще вземе със себе си някакви лични вещи? Семейни снимки? Микрокомпютър? Или швейцарско джобно ножче?

Ели забеляза два силуета, които се появиха на люка на покрива на съседната обсерватория. Лицата им бяха прикрити с визьори. Бяха облечени в синьо-сивкави ватирани брони от средновековна Япония. Понесли дървени тояги, по-високи от тях самите, двамата се поклониха един на друг и в следващия половин час се нападаха и парираха ударите си. Започна да отговаря на репортерите малко разсеяно: вниманието й бе приковано в спектакъла, разиграващ се пред очите й. Изглежда никой друг не забеляза. Тоягите май бяха доста тежки, защото церемониалната битка протичаше много бавно, сякаш бяха някакви воини, излезли от океанските дълбини.

Познавала ли е доктор Луначарски и доктор Сухавати много години преди да се получи Посланието? Какво й е мнението за доктор Еда? А за Ши? Какво мисли за тях, за научните им постижения? Дали ще се разбират добре помежду си? Тя наистина изпитваше възхита от това, че е станала член на такъв отбран екип.

Какво смята за качеството на японските компоненти? Би ли споделила впечатленията си от аудиенцията, която петимата бяха имали с император Акихито? Дали техните беседи с шинтуистки и будистки лидери е част от общото усилие на проекта „Машина“ да се обхванат възгледите на световните религиозни водачи преди Машината да бъде активирана, или само проява на куртоазия към Япония като страна-домакин? Смята ли, че е възможно устройството да се окаже Троянски кон или Адска машина? В отговорите си Ели се стараеше да бъде учтива, лаконична и непротиворечива. Представителят на отдела за връзки с обществеността към проекта „Машина“, който я придружаваше, остана видимо доволен.

Интервюто изведнъж прекъсна. Главният редактор й каза, че желаят на нея и на колегите й пълен успех. Остават с очакването, че ще могат да я интервюират след завръщането им. Надяват се, че след това ще посещава Япония често.