Карл Сейгън - Контакт

С нарастваща възхита, Ши организирал мащабни разкопки в района на Шиан. Постепенно се убедил, че император Кин също лежи и чака, съвършено запазен, в някоя величествена гробница близо до теракотената армия. Наблизо, според древните хроники, под голяма могила имало заровен модел на държавата Китай от 210 г.пр.Хр., със старателно изобразени върху него всеки храм и пагода. Реките, твърдяха древните извори, били направени от живак, по който миниатюрната ладия на императора вечно се носела сред подземното му владение. Когато се разбрало, че в недрата на Шиан има големи количества живак, възбудата на Ши нараснала.

Ши изровил съвременно на императора описание на величествения императорски купол, покриващ подземното му миниатюрно владение, наричано като истинското — Поднебесното царство. Тъй като писменият китайски език почти не се е променял в тези 2200 години, той могъл да изчете описанията пряко, без услугите на експерт-езиковед. Хроникьорът от времето на Кин говорел пряко на Ши. Много нощи Ши си лягал, представяйки си великия Млечен път, който обхваща небесния свод в куполната гробница на великия император, и нощта, огряна от комети, появили се при неговата кончина, за да отдадат почит към паметта му.

В последните десетина години Ши се бе занимавал с издирването на гробницата на Кин и неговия модел на вселената. Все още не го беше открил, но това величаво търсене бе пленило въображението на цял Китай. За него казваха: „В Китай живеят един милиард души, но Ши е само един“. В една държава, където ограниченията над индивидуалността бавно падаха, неговият авторитет оказваше конструктивно влияние.

Кин, това беше ясно, е бил обладан от манията за безсмъртие. Човекът, дал името си на най-многолюдната държава на планетата, човекът, построил най-огромния строеж на планетата за времето си, се боял, съвсем основателно, да не бъде забравен. Затова предприел нови, още по-монументални строежи; запазил или изваял за вековете телата и лицата на своите придворни; изпращал непрестанно експедиции в Източно море да търсят еликсира на живота. С горчивина се оплаквал от огромната им цена. Една от тези експедиции включвала неизброима флотилия от океански джонки с екипаж от 3000 млади мъже и жени. Те така и не се върнали и съдбата им е неизвестна. Животворната вода не се намерила.

Точно петдесет години по-късно в Япония изведнъж се появили оризовото влажно земеделие и металургията — въведения, които рязко променили японската икономика и създали класата на аристократите-воини, на шогуните. Ши твърдеше, че японското име на Япония ясно отразява китайския произход на японската култура: страната на изгряващото слънце. Къде трябва да е застанал човек, за да изгрява слънцето над Япония, питаше Ши. Така че самото име на ежедневника, който Ели току-що бе посетила, напомняше за живота и времето на император Кин. Ели си помисли, че в сравнение с Кин, Александър Македонски сигурно изглежда като жалко гаменче от училищния двор. Е, почти.

Ако Кин е бил обладан от мания за безсмъртие, то Ши беше обладан от мания за Кин. Ели му каза за посещението си при Сол Хадън в околоземна орбита и двамата се съгласиха, че ако Кин бе живял в упадъчните години от края на двадесети век, то орбитата на Земята щеше да е най-подходящото място за него. Тя представи Ши на Хадън по видеофона и ги остави да си поговорят. Великолепният английски на Ши се бе усъвършенствал от наскорошното му участие в процеса на предаване на британската колония Хонг Конг на Китайската народна република. Все още си говореха, когато „Матусал“ взе да залязва и се наложи да продължат чрез мрежата от комуникационни сателити на геосинхронна орбита. Явно си бяха допаднали. Скоро след това Хадън помоли активирането на Машината да се синхронизира така, че в този момент той да е отгоре. Каза, че държи Хокайдо да е в телескопа му, когато дойде моментът.

— Будистите вярват ли в Бог или не? — попита Ели на път за срещата им с игумена.

— Те изглежда смятат — отвърна сухо Виджи, — че техният Бог е толкова велик, че дори не му се налага да съществува.

Докато пътуваха из планинските околности, си поговориха за Уцуми, игумена на най-известния будистки манастир в Япония. Преди няколко години, по време на церемониите, отбелязващи петдесетгодишния юбилей от разрушаването на Хирошима, Уцуми бе произнесъл слово, което привлече вниманието на целия свят. Беше свързан с японските политически кръгове и служеше като един вид духовен съветник на управляващата политическа партия, но повечето от времето си прекарваше в монашеско уединение.