Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

Социалните последици от войната са особено важни. Най-вече са засегнати дребните собственици, които почти изцяло губят своите спестявания поради обезценяването на европейските валути. Само във Франция се разоряват 500 хил. дребни собственици. Но войната създава и слой от новобогаташи — търговци, спекуланти, хора, свързани с насоченото към фронтовете производство, за които девизът е „Повече кръв, повече злато“. Големите промишлени обединения и банки трупат баснословни печалби.

След войната особено остър за цялото общество е въпросът за съдбата на демобилизираните и за издръжката на инвалидите, вдовиците и сираците. Голяма част от армиите са сформирани от младежи, които направо от ученическите чинове са изпратени в окопите и нямат никакви специалности, с които да осигурят съществуването си в мирния живот. Бившите военни, свикнали да се подчиняват на заповеди и обучавани да убиват, в победените страни са експлозивен материал, който се използва от леви и десни екстремистки движения.

Войната изисква мобилизирането на всички ресурси на нацията и прекратяването на политическите борби. Социалдемократите, депутати в парламентите, гласуват военните бюджети, а в някои страни стават и министри и трупат опит в управлението на държавата. Но влошените условия на живот особено през зимата на 1917–1918 г. вдигат изгладнели хора, главно жени, на бунтове. Провъзгласеният от болшевиките лозунг за мир без победители откликва не само сред гладните, но и сред войниците, атакувани денонощно от снаряди, мини, бомби, куршуми, въшки, бълхи, комари, епидемии, студ, жеги, жажда, дъжд и убивани, осакатявани, вечно недохранени и недоспали.

Пада авторитетът на управляващите партии от консервативен тип, а в победените страни мястото им се заема от нови партии с програми с обещания за социални реформи. Други партии се насочват към социално декласираните, към демобилизираните, към недоволните от поражението или от резултатите от победата и издигат знамето на национализма и социалната демагогия.

Войната разклаща и вековните опори на обществото. С избиването и осакатяването на милиони мъже, с раздялата за години на съпрузи са засегнати основите на семейството. Пада авторитетът на църквата — от двете страни на фронта свещеници от една и съща вяра благославят оръжието на воюващите да се избиват едни други. Увеличава се броят на психически засегнатите от преживените ужаси, на хората, които не вярват в Бога и не се страхуват от дявола. На милиони мъже и жени, на безвременно възмъжали деца животът не предлага приятни перспективи.

А по време на войната н от двата лагера са се сипели обещания за светло бъдеще, за вечен мир, работа, повече хляб, социална защита, земя за безимотните, жилища, разширяване на правата и свободите на гражданите. Същевременно военната пропаганда се е стремяла да представи врага по възможно най-отблъскващия начин. Френската пропаганда изобразява германския войник като грозен касапин-садист, Германия като дебелана с корем, натъпкан със салами, бира и размахваща парчета хартия — илюзия за потъпкания договор за неутралитет с Белгия, а Франция като спасител на Европа от пруското варварство. За германската пропаганда французинът е лекомислено дете на опасната революция от 1789 г., Франция е жена с леко поведение, а Германия е носителка на ред, сигурност и научно-технически прогрес.

Поражението предизвиква в Централните сили революции, последвани от продължителна политическа, икономическа и социална криза. Страните победителки от Европа се изправят пред по-леки за разрешаване проблеми в сравнение с победените, но и в тях четиригодишното посегателство върху основните нравствени ценности, утвърждавани 2 хил. години, като „не убивай“, „не лъжи“, „не посягай на чуждото“, „помогни на слабия, на болния, на страдащия“, не остава без последици за морала на обществото.

Залезът на Европа. Когато приключва световната война, Европа — люлката на цивилизацията, демокрацията и свободата, владетелката на континентите и на океаните, притежателката на парите, индустриалният гигант, държащ нишките на световната търговия в ръцете си, центърът на културата, законодателката на модата, е на колене. „Тя няма да се изправи, това е залезът на Европа“ — се чува от Вашингтон и там очакват да играят главната роля на световната политическа сцена. „Тя няма да се изправи, това е залезът на Запада“ — се чува от Москва и там очакват световната пролетарска революция да създаде световната съветска република. И наистина, Европа в по-голямата си част е разорена, изтерзана, на земята се търкалят корони, сменят се режими и политически системи, от развалините се оформят нови държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Сърбо-Хърватско-Словенско кралство, Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония.