Мария Семьонова - Вълкодав

— Поне от кои е? — попита жената. — Дали видя?

— От Сивите песове — отвърна мъжът, все така умислен.

Жената не повярва.

— Че тях преди дванайсет години ги изтребиха до крак.

Той сви рамене и каза:

— Излиза, че не са.

След няколко дни те щяха да разберат, че на Светин е изгорял замъкът на кунса Винитарий с прякор Човекоядеца и да се сетят за плитките на Вълкодав — и имаше да се чудят дали да се радват, или да се страхуват.

Търговецът Фитела произхождаше от рода на крайбрежните сегвани. Той бе строен мъж с черна брада и умно лице с фини черти, имаше добре поддържани, навикнали да боравят с перото и мастилницата ръце. Осем талиги, натоварени с негова стока, влязоха в двора на Айр-Дон на заранта на идния ден, точно както бе обещано. Редом с талигите яздеше на ниски издръжливи кончета охраната — четиринайсет юнаци, все лика-прилика. Когато ги преброи, Вълкодав се натъжи и със свито сърце си помисли, че няма да е лесно да придума Фитела да наеме още един охранител. Знаеше, че сегваните много почитат числото седем. И кой друг, ако не един търговец, ще се придържа към числата, носещи късмет!

Въпреки това Вълкодав бе длъжен да опита. Нещо повече, длъжен бе да постигне целта си.

Отиде при Фитела, когато оня вече бе привършил закуската си и облегнат на дървената стена, прясно рендосана до блясък в негова чест, с удоволствие си пийваше от сакаремското вино, поднесено на скъпия гост от Айр-Дон.

— Леки да са пътищата ти, почитаеми Фитела — поздрави Вълкодав.

— И твоите, сине на юнашка майка — учтиво отвърна търговецът. При сегваните за родоначалник се смяташе бащата, ала Фитела знаеше как да разговаря с един вянин.

— Хората разправят, че в тукашните гори пак било неспокойно — рече Вълкодав.

Тънък сребърен обръч с инкрустиран малък изумруд опасваше челото на Фитела и пристягаше косите му. Изумрудът заискри, когато търговецът поклати глава:

— Не наемам нови охранители само на десет дни път от Галирад.

Вълкодав се усмихна:

— Мъдрият Храмн не препоръчваше да се сваля ризницата веднага след сражението. Знае ли се кой враг се спотайва в храстите.

Ако Фитела пак откажеше, не му оставаше друго, освен да си върви. Но сегванинът го погледна със зараждащ се интерес.

— Мъдростта на Храмн стои над скромните възможности на простосмъртните да я проумеят — каза той и отпи от виното. — Може би имаш право. Но не виждам да си въоръжен подобаващо за наемник, пък моите хора не забелязаха в обора да е вързан боен кон.

— Надявам се ти да ми дадеш и оръжие, и кон — спокойно рече Вълкодав. — Ще ми трябва място и на една от талигите ти: за младата девойка и болния другар, които водя със себе си.

— Я виж ти! — възхити се Фитела и остави чашата си на масата. Двама от охранителите му, млад и възрастен, които пиеха бира на съседна маса, се изкикотиха. — И все пак — продължи търговецът, — не разбирам защо да давам грешни пари на още един воин, па бил той и вянин?

Вълкодав сви рамене и каза:

— Като не ти се дават грешни пари, заповядай на онези, на които плащаш, да ме изхвърлят оттук.

Това бе изпитана хитрина, действала безотказно винаги досега. Двамата пиячи на бира явно бяха от по-личните воини в отряда, инак едва ли щяха да седят до търговеца. Косите им бяха вързани на пищна опашка на тила. Островни сегвани, разпозна ги веднага Вълкодав. С крайчеца на окото си улови притеснения поглед на Айр-Дон. Кръчмарят вече пресмяташе какви ще са щетите на заведението от юнашката веселба.

— Какво пък, ще им заповядам — весело отвърна търговецът и повика единия: — Авдика!