Мария Семьонова - Право на двубой

Граматикът мълчаливо предаде верижката на жрицата. Кан-Кендарат я пое и ръката й затрепери. Тя притисна свещения за нея медальон към челото си и остана така, докато младият учен палеше отново свещта. Очите й бяха влажни, когато после вдигна глава.

… Колкото и топло наметало да имаш, изстудяващият морски вятър ще се добере до костите ти, особено ако седиш неподвижно. Еврих сърдито се размърда, стегна наметалото около себе си с лакти, без да откъсва взор от отдалечаващия се град. Опита се да се утеши, като си представи, че Вълкодав стои на някоя крепостна кула и изпраща с поглед корабите… Слаба утеха. Нищо не променяше тя. Ладиите отнасяха граматика надалеч, а вянинът оставаше на брега — уж като уважаван Учител, пък в действителност — пленник…

Без Вълкодав бе пусто. И студено. Еврих твърдо си каза, че няма право да се размеква. Сега от него зависеха твърде много неща. За да се разсее, той взе да търси думи за описване на чудесата и красотите на пристанищния град, в който всеки гост без много усилие намира свои земляци. Припомни си и обещанието към велха.

„Особено следва да отбележим гостоприемството и всичките други достойнства на гостилницата на Айр-Дон, славен син на своето племе, преселил се в Тин-Вилена от солвенската страна. Пътникът лесно ще открие тази гостилница, ако съзре табелата й: могъщ бял кон и сив пес, тичащ редом с шейната. Гостите на уважаемия собственик от народа велхи се угощават с…“

Еврих изведнъж потръпна силно, с цялата си снага. Остро му се прииска да запрати „Допълненията“ зад борда. Бе изписал вече две трети от запасите си пергамент, а какво имаше в тях? За изчезналите племена на Засечния рид. За дойната крава на сегванския мореход, за опасностите на Змейската диря, за най-спокойната улица в Кондар, която се нарича „Скъсано въже“…

О, Богове на Небесната планина! По-добре през цялото това време да бях изписвал табелки с имена на свине!… Защо толкова подробно нанесох в книгата всички легенди, споделени ми от Рейтамира, без да разкажа за самата нея? Защо изложих поклонението пред Близнаците, пък спестих мастило да опиша селската луда, неуморно очакваща синовете си?… Защо се навих да преинача историята с Конника, за да угодя на роднините на Астамер, а не намерих място за… О, Вълкодав! Приятелю мой и брат! Как стана така, че за теб има съвсем-съвсем малко в проклетия ми труд! О, Вълкодав…

Мигновението на слабост и отвращение трая малко. Пръстите на граматика напипаха торбичката с принадлежностите за писане, в ръката се появи познатият сърбеж, мислите потекоха ясни, разделени на красиво изписани думи. Сега! Още веднага! Има толкова много работа за вършене!

Сутрешният вятър щедро издуваше просторното карирано платно. Оставяйки отляво островите, косатката пъргаво прелиташе от вълна на вълна — право към изгряващото слънце. Водата съскаше под кила и изоставаше зад кърмата.

1 ноември 1995—22 октомври 1996

© 2004 Мария Семьонова

© 2007 Николай Теллалов, превод от руски

Мария Семёнова

Право на поединок, 2004

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: ultimat, 2010

Издание:

Мария Семьонова. Право на двубой

„ИнфоДАР“, София, 2007

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

ISBN 978–954–761–347–8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15668]

Последна редакция: 2010-03-24 17:00:00

Добре изработеният арбалет (самострел) е по-мощно и далекобойно оръжие от лъка и е смятан за „супероръжие“, поради способността си да пробива плетена ризница от почти 300 м разстояние. — Бел.прев.

1 верста (старинна руска мярка за разстояние) = 1066,8 м — Бел.прев.

Разтег (сажен) — три аршина, малко над два метра. — Бел.прев.

1 пуд — старинна руска мярка за тежест, равна на 16,3805 кг. — Бел.прев.

Руската дума „погост“ означава място, където са спирали „гости“, т.е. търговци или пратеници на владетеля; другото значение е „гробище“. — Бел.прев.

Руските ястия „борш“ и „щи“ често много си приличат, като основната разлика е, че в сравнително по-познатия на българина борш има месо или поне животинска мазнина. — Бел.прев.

Полускъпоценен червен, черен или жълт камък от рода на халцедона. — Бел.прев.

Руската дума е „домовой“, което като роля отговаря на българския стопан — покровител на дома. Разликата е, че у нас стопанът често е в образа на смок и живее под прага, докато руският домовой няма определен облик, най-често се мярка във вид на нещо дребно и рошаво, обитава тъмните ъгли на къщата, килера или под зиданата, характерна за студения климат печка. — Бел.прев.