Виктор Суворов - Аквариум

Вътрешната охрана на бункера най-после се убеди, че сме свои. Главната врата плавно, без всякакъв шум, бавно се оттегля настрана. Зад вратата е Петя от Спецназ: влизайте. КГБ комплектува вътрешната си охрана от офицери-граничари. ГРУ убива с един изстрел два заека. И охраната е сигурна, и диверсантите понякога могат да бъдат повозени с автобус из страната: ето ви площадките за десант, тук са скривалищата, тук са укритията, тук са полицейските постове.

Дипломатическата резидентура на ГРУ във Виена се охранява от диверсанти от 6-та гвардейска танкова армия. Това е планинска армия с особени традиции. Тя си беше проправила път през Големия Хинган към Тихия Океан. Беше преминала 800 километра, без да се спре по места, смятани от всички теоретици за недостъпни за танковете. Сега 6-та гвардейска танкова армия се подготвя за извършването на мълниеносен скок през Австрия по левия незащитен бряг на Рейн към Северно море. В сравнение с Хинган, Австрийските Алпи естествено са просто хълмове. Но и те трябва ловко да бъдат преодолени. Затова във Виена постоянно пребивават диверсанти само от тази армия. Те трябва да са първи. Те трябва да разчистват пътя с острите си ножове.

— Здравейте, Виктор Андреевич — поздравява ме Петя.

— Здравей, здравей, главорезе. Намързелува ли се в бункера?

— Не се намързелувах, а озверях — смее се Петя. — Вече шест месеца не съм виждал женска пола. Дори и отдалеч.

— Дръж се. В подводниците и по-лошо става.

По коридора — покрай стоманени врати. Коридорът е преграден с десетки тежки завеси. Така, че не можеш да кажеш, дълъг ли е или не. Може след следващата, завеса коридорът да се раздвоява или да завива. Не ни се полага да знаем. Вратата на стаята на сигнализаторите е първата отляво.

В стаята с нисък таван също всичко е със сиви завеси. Казват, че е предпазна мярка при пожар. Може и така да е. Но пък и аз съм в тази стая, а колко сигнализатора има в нея — представа нямам.

В очакване една завеса заради мен е дръпната. Зад нея има сива кутия с акуратен надпис „Предал 299. Приел 41“. Шифровчикът мушва ключа в дупката на ключалката, завъртва го и излиза от стаята. Аз поставям своя ключ, завъртвам го и отварям стоманената вратичка. Зад нея са подредени малки зелени лампички. Една от тях, с номер 28, свети. Натискам копчето. Сигналната лампичка изгасва. Едновременно изгасва сигналната лампичка над моя сигнализатор. Тя съобщава на шифровчика, че е получен някакъв сигнал. Но той няма право да знае какъв именно. Знам го само аз. Това е сигнал „28“. Но дори Шифровчикът и да беше научил, че съм получил сигнал „28“ от агента Ш-В-41-299, как би могъл да разбере какво означава сигнал „28“.

Сигналът „28“ означава, че агент 173-В41-299 ме вика на среща. „28“ означава, че безличната среща ще се състои в първата събота след получаването на сигнала. Час — между 4,30 и 4,45 сутринта. Място — Атерзее, в района на Залцбург.

299 има цяла система от сигнали и може да ни вика на лична или безлична среща всеки момент. Всеки вариант на връзката ни е премислен до най-малките подробности и всеки вариант има свой номер. Зад номер „28“ се крие цял план с варианти и запасни комбинации.

Неуязвимостта на ГРУ се осигурява преди всичко от това, че броят на срещите с ценната агентура е сведен до минимум и ако е възможно — до нула. Работя десет месеца с агент 299, но никога не съм го виждал и няма да го видя. Безличните срещи с него се правят два-три пъти месечно, но за двадесет и една години работа в ГРУ той е имал само шест лични срещи и е виждал в лице само двама офицери от ГРУ. Това е правилна тактика. Липсата на лични среши защитава нашата агентура от грешките ни, а офицерите — от скандални провали и сензационни фотографии на първите страници на пресата.

При безличната среша офицерът на ГРУ и неговият агент могат да бъдат на десетки километра един от друг. Никой от тях не знае къде е събеседникът му. За предаването на съобщение или за размяна на съобщения ние не използваме радио или телефон. Използваме водопроводните или канализационните тръби. Понякога два телефонни апарата могат да бъдат включени към някоя метална ограда или към ограда от бодлива тел. Тези „свързочни участъци“ предварително се подбират и проверяват от осигуряващите офицери.

Но за връзка с ценните агенти ГРУ най-често използва водата. Нека полицията си прослушва ефира. Водата е най-добрият проводник на сигнали и много по-малко контролируем. Когато полицията започне да контролира всички реки, езера, морета и океани, тогава ще преминем към други начини на агентурна свръзка. Свързочният институт на ГРУ все ще измисли нещо до тогава.