Виктор Суворов - Аквариум

Изчезна Приятелят на народа. Приятелят на народа — това е резидентът на КГБ. Главният ни Съсед. Всички съседи от чекисткото гнезденце са мрачни. Става нещо при тях. Сигурно и самите те не знаят точно какво? Но резидентите на КГБ от Виена, Женева, Бон и Кьолн бяха извикани в Москва и кой знае защо не се върнаха. Временно управляват заместниците им.

Евакуацията е нещо жестоко и безвъзвратно. Получаваш шифрограма — баща ти си отива. Иска да се прости с теб преди смъртта си. Летиш в самолета, а до теб — конвой. За да не избягаш. Пристигаш в градчето-герой Москва и веднага в следствието. А кой при нас няма никаква вина? Всички са виновни. Стига да го има човекът, дело винаги може да му се стъкми. Наистина, сега не разстрелват като през тридесет и седма година. По-точно — разстрелват, но не толкова интензивно.

С какво ли се е провалил Приятелят на народа? Откъде да знаем. Може, разбира се, да дадем ухо на слуховете. Но нали слуховете се пускат от специалната служба, за да скрият истината…

… Често става така. Започваш бизнес и имаш невероятен успех Не за дълго. Същото става и с нашите търговски предприятия. Едва се хванахме на работа и — небивал успех: вербуването, за което простиха провала на Младшия лидер.

Младши лидерът с група осигуряващи добива тайни, за които генерал-полковник Зотов, началникът на информацията на ГРУ, изпраща възторжени шифрограми.

Но терминът „достатъчно“ се използва в информационната служба само тогава, когато качеството на добиваната информация не е много високо. Във всички останали случаи се използва терминът „недостатъчно“. Това е същото, както и при милиардера — парите все не му стигат и никога няма да му стигнат. Както на жените не им стигат дрехите. Както на колекционера все ще му липсва едно ръждясало петаче. И все ще му е недостатъчно. А на Генералния щаб винаги не му стигат вражеските тайни. Колкото и да сме добили. Винаги остава по нещо не докрай разбрано относно положението на противника, плановете му, въоръжението.

Но нашите планински хотели засега не дават желания резултат. Пък не е и толкова лесно. Всеки ден в малкия хотел не попадат хора от малки градчета с такива звучни имена като Майнот или Офут. Агентурата ни в туристическия бизнес получи тънички листчета с имената на места, където практически всеки жител би трябвало да е свързан с обекти от свръхголяма важност. Но резултати засега няма. Попадна една рибка в мрежата и край. Попадна една рибка и аз я дадох доброволно на Младши лидера. За него е по-важно сега да има успех. А пък на мен нищо не ми изпада.

Шифрограмите от Аквариума са малко ядовити: защо не слагате Четиридесет и първи в осигуряването? Та нали сам си призна, че още не е готов да работи самостоятелно?

Нашите съседи, приятелите на народа, имат голям празник. Преди няколко години от съветски боен кораб избягал един офицер. Много резидентури на КГБ се опитвали да го пипнат, но провървяло на виенската дипломатическа резидентура. Тя извършила една главозамайваща провокация. Заместник — резидентът на КГБ се свързал с американското разузнаване и му подхвърлял напълно правдоподобни тайни. А след това и се наканил да бяга в САЩ. Но преди да избяга, поискал гаранции: искам да поговоря с някой избягал съветски офицер наистина ли живее добре. Американското разузнаване изпратило нещастния беглец на среща с КГБ. Затова и в КГБ сега празнуват.

Е, приятели на народа, желая ви успехи. Добре сте се научили да крадете хора. Но защо не успяхте да откраднете американските атомни тайни, защо нито веднъж не донесохте на съветската промишленост нито чертежите на френските противотанкови ракети, нито на британските торпеда, нито германските танкови двигатели? А?

— Виктор Андреевич, има сигнал за вас.

Чашката с кафе — настрана. Документите — в чантата. Чантата — в касата. Ключът — в малката каса. Комбинацията за затваряне е сменена днес. Това трябва да се помни.

— Да тръгваме.

Четвърти шифровчик върви пред мен. Аз — след него. Надолу по бетонната стълба. В „бункера“. Натиска копчето на сигнала. Врата щракна, може да се отваря. Ние сме в малка бетонна стая. Стените й са бели, грапави. Пазят с векове отпечатъците на повърхността на дъските, от които е бил направен кофражът, когато са строили бункера. Вратата е затворена. Разглеждат ни любопитни телевизионни камери. Четвърти шифровчик много плътно хлопва входната врата. Отвътре тя прилича на херметичен люк на подводница. Шифровчикът пъха ръката си зад една завеска и набира цифрите. Не мога да видя ръката му и нямам право на това. И не знам какво прави там с нея. Казват, че ако сбъркаш при набирането на комбинацията, капан ще ти притисне ръката. Не знам истина ли е или шифровчиците се шегуват. На един добиващ офицер не му се полага да знае тайните им.