Виктор Суворов - Аквариум

Масово преследване! Десетки шпиони срещу една жертва. Жертвата чувства, че акулите са навсякъде, че няма пътища за отстъпление. Понякога, когато се осъществява масовото преследване от цялата глутница, стена, македонска фаланга — жертвата не изтрайва и се самоубива. Но по-често се съгласява да работи с нас. Ако знаехме за него, когато се е появил в Австрия, върху му би се стоварила цялата несъкрушима мощ на ГРУ. А ако Навигаторът помолеше за помощ, то по заповед на Аквариума можеха да бъдат хвърлени силите на няколко резидентури за извършване на едно вербуване. В такива случаи жертвата крещи и се дърпа, като се сблъсква навсякъде с варяги и хрътки. Той би позвънил в полицията. Какво пък, понякога можем да облечем нашите момчета и в полицейски униформи. Полицията би го спасила и би го посъветвала или да се самоубие, или да се съгласи с предложението на ГРУ. Когато цяла орда гони някого, нещастникът може да звъни по всички мислими адреси, но навсякъде ще получи един и същи отговор. В ъгъла го изтикайте! В безизходица! Ъглите са различни: физически и нравствени, има финансови безизходици и безнадеждни пропасти. А може и просто да го притиснем в ъгъла. Голият човек в ъгъла на ваната. Един гол човек сред облечените винаги усеща непреодолимо чувство на срам и безсилие. Ние умеем да притиснем в ъгъла! Умеем да унижаваме и да величаем. Умеем да накараме някого да се хвърли в пропастта и умеем навреме да му подадем ръка за помощ.

— Замечта ли се?

— Замечтах се, Николай Тарасович.

— Виж какво намерих.

Чета записаното. Британска двойка от малкото градче Фаслейн — базата на британските подводници. Ако двойката живее във Фаслейн, вероятността тя да е свързана с подводниците, е много голяма. Може той да е командир на подводница, а може и да е обикновен пазач в базата. Може да е боклукчия на военната база или край нея, да е доставчик на мляко или собственик на пивница. Може да работи в библиотеката или в стола, или в болницата. Всяко едно от тези положения е великолепно: той има контакти с екипажите, с ремонтните бригади, с щабните офицери.

Ако във Фаслейн има проститутки, смело може да се твърди, че и те са свързани с базата. И то как! И чрез тях могат да бъдат получавани тайни, за които може би не знаят дори и капитаните на подводниците.

Фаслейн е твърде малък. Затова всеки негов обитател е свързан по някакъв начин с базата.

Във Франция също има база за атомни подводници. Но това е Брест. Голям град. Далеч не всеки е свързан с подводниците. Затова ние търсим градчета, които са много малки и където се намират военни обекти с изключителна важност. Като този Фаслейн, например. На дипломатическата резидентура на ГРУ в Лондон и е много неудобно да праща своите момчета във Фаслейн. Във Великобритания ловят често и гонят безжалостно. Не можеш набра голяма скорост. Пък и появата на чужд човек в малкия градец кара обитателите му да стават подозрителни. Затова и ловуваме тук, в Австрия, обитателите на тези малки градчета, чиито имена така сладко звучат в ушите на военния разузнавач.

По цели нощи прелистваме регистрационните книги. Случва се понякога и това — някой от тези хора да се реши за втори път да се върне на едно и също място. А ако не стане така, ще намерим други.

Книгите за регистрацията са минало. Жалко е, но то не може да се върне. А като разлистваме книгите за миналото, виждаме ясно контурите на бъдещите си операции.

Командирът е сериозен. Командирът е строг.

— Със заповед на началника на Генералния щаб е назначен моят пръв заместник. Всички мълчим.

— Александър Иванович, прочети шифрограмата.

Александър Иванович, първият шифровчик, ни оглежда с нищо неизразяващия си поглед и свежда очи към едно малко ярко-жълто плътно листче:

„Строго секретно. Заповядвам за първи заместник на командира на дипломатическата резидентура на ГРУ 173-В да се назначи полковник Мороз, Николай Тарасович, Началник на Генералния щаб, маршал на Съветския съюз Огаркоа Началник на ГРУ, армейски генерал Ивашутин.“

Командирът се усмихва. Първият шифровчик се усмихва Усмихва се Николай Тарасович. Той отново е Младши лидер. Аз се усмихвам. Моите другари се усмихват. Не всички.

При нас в ГРУ, както и в цялата съветска армия, в КГБ, в целия Съветски Съюз, издигането след немилост е нещо рядко. То е равносилно на излизане от гроба — малцина се връщат. Подхлъзването означава падане. А падането е винаги на дъното, върху камъчета.