Виктор Суворов - Аквариум

Приближаваме се към Младши лидера и един по един го поздравяваме. Той повече не трябва да използва формулата „От името на Резидента“ — сега и в юридически аспект е всемогъщ. Стиска ръце на всички. Но ми се струва, че не е забравил напълно кой му се е присмивал, когато започна падането му. Не го е забравил. И онези, които се подиграваха, също знаят, че не го е забравил. Ще си спомни. Не сега, ще поизчака. Всички знаят, че очакването на отмъщението е по-лошо от самото отмъщение. Младши лидерът не бърза.

— Поздравявам ви, Николай Тарасович — дойде и моят ред. Той ми стиска ръката, гледа ме в очите. Тихо ми казва „благодаря“.

Освен нас, само Лидерът и първият шифровчик разбират истинското значение на това „благодаря“. Преди месец агент 173-В-41-299, станал сега съсобственик на малък хотел и мой подчинен, ме извика на извънредна среща и ми съобщи за хотелски гост от един малък белгийски град, чието име е блян за всеки офицер на ГРУ. За вербуване трябваше да отида аз — незабавно. Свързах се с Навигатора и се отказах. Не мога, нямам достатъчно опит. За това вербуване бих получил червена звезда на гърдите или сребърна на раменете. И опит имах достатъчно. Но… аз се отказах. Навигаторът изпрати Николай Тарасович. Ето, че днес той има празник.

— Благодаря, Витя — Навигаторът ми стиска ръката. Всички наоколо ни гледат. Никой нищо не разбира. Защо изведнъж Навигаторът ми стиска ръката. За какво ми благодари? Да не би аз да празнувам днес? А Навигаторът слага ръка на рамото ми, потупва ме по гърба — и на твоята улица ще дойде празник. Не знам защо, но наведох очи надолу. Не ми е жал за онова вербуване, хич не ми е жал.

Дано ви провърви, Николай Тарасович.

Боледуват само мързеливите. Нима е трудно веднъж месечно да се поразходиш из гората и да сложиш край на всички болести? Да предотвратиш всички бъдещи неразположения? Аз винаги намирам такова време, дори и в периодите на най-напрегнатото осигуряване. А сега още повече.

Високо в планината съм. Знам, че тук няма никой. Умея да проверявам. Не, не ме очакват нито скривалища, нито срещи. Мравки. Големи червеникави горски мравки. Ето и тяхното царство, техния град-държава. На една слънчева поляна сред боровете. Събличам се и се хвърлям в мравуняка, сякаш в студена вода. Те са хиляди. Тълпа. Шанхай на мравките. Заприпкаха по ръцете и краката ми. Една ме ухапа болезнено и веднага цялата глутница се впи в мен. Ако поседя малко по-дълго, ще ме изядат целия. Но ако издържа само минута — това е лечение. Това е като змийската отрова. Много — означава смърт. Малко — лекарство. Не напразно змията се смята за символ на медицината. Но аз не се лекувам със змийска отрова. Не знам защо. Просто никога не съм имал време. А за мравките не ти трябва много време: намери някой огромен мравуняк и скачай в него!

Течността, която се отделя от жлезите на една мравка, консервира и запазва всичко. Някоя мравка ухапе гъсеница и я мъкне в мравчения си хамбар. От ухапването мъртвото тяло няма да изгние и за година, и за две. Така и ще си лежи — като че е в хладилник!

А с живото тяло истински чудеса стават. Нито бръчки на лицето, нито пожълтяване ще имаш. Зъбите ти ще си останат цели. Дядо ми умря на деветдесет и три години без бръчки и почти с всичките си зъби. Загуби само три — червените му ги избиха. Той беше избягал от тях, иначе щеше да изгуби всичките заедно с главата. Изживя до край живота си — изхитри се да скрие махновското си минало. Иначе никой нямаше да ме вземе в Червената армия. Пък сигурно нямаше и да ми е съдено да се родя.

Не само моят дядо използваше тайните на мравките. Цяла Русия ги знае. А преди нея — Византия. А още по-рано — Египет. Мравката в Египет се смята за първия доктор. Преди много хиляди години египтяните видели как мравките консервират храната си и започнали да пъхат крака и ръце в мравуняците. А после почнали и мъртвите фараони да оставят за по две нощи на мравките. За хилядолетия след това телата им са избегнали разрухата.

Всички знаят, че червеникавата мравка е магьосница. Но човечеството си е лениво! Хората си купуват в аптеките мравчена киселина. Не истинската, а произведената във фабриките. Разтриват си ръцете и краката. Глупави са си. Та мравката знае къде да те ухапе. А това е много важно — да те ухапе точно там, където трябва. Също както в китайската медицина с иглолечението. Не къде да е, а там, където трябва.

Изревах като лос. Скачам в галоп. Изтръсквам мравките от себе си. Благодаря, братлета, за днес стига.