Георги Стоев - СИК

След това тайландката го обязди и двамата започнаха някакво неистово чукане. Нут изобщо не се притесняваше. По едно време така се развика, че Женята почти спря колата.

— По-полека, де — обърна глава той. — Ще взема да катастрофирам!

— Вряка толкова, защото тайландките са плитки — погледна ехидно към Женята Поли.

— Да не искаш да кажеш, че курът ти е по-голям от теб? — за първи път през живота си прояви смелост Женята.

— И ти ще излезеш шмекер — успокои го Поли. — Карай си колата, вече свършихме!

— Я ела да караш ти, че да опитам и аз!

— Ще опиташ друг път, мой човек. Дал съм шест хиляди долара!

— Ай стига, бе?

— Тая ще я пуснем в твоите клубове. — потупа го по гърба Поли. — По триста долара на сеанс ще върне парите за нула време.

— Триста долара за такава мекица?

— Мекица, ама тайландска…

— Никога няма да ги дам — увеличи отново скоростта Женята. — Я по-добре да си карам колата.

Спряхме пред хотела минути след кортежа. Наоколо нямаше жив човек с изключение на няколко момчета с пушки—помпи.

— Какво парвите тука, бе? — попита ги Поли.

— Пазим шефа! — отвърнаха те в един глас.

— Я дай да гръмна един път — посегна към пушките Поли и докато се усети бодигардът се видя заграден от нас.

— Заповядай — подаде оръжието с треперлив глас той. Поли наистина стреля във въздуха, след което върна пушката и тръгна към входа на хотела. Жена му пътуваше с кортежа, така че нямаше как да влезе с тайландката:

— Вземете я с вас — обърна се той към мен и Венци. — Ебете я колкото си искате, но си отброявайте по триста долара на километража. Вие сте млади момчета! Да не стане така, че да има да ми давате от парите на Амигоса, вместо аз да имам да ви давам. — после спокойно се намъкна в ресторанта.

Точно сега Нут беше последната ни грижа. Заключихме я в една от стаите и слязохме долу.

Заварихме Поли в приятелски разговор с Васко Зара. Едва тогава разбрахме, кой е бил големия бос. Той се мотаеше открай време по казината и се славеше като един на най-кадърните доносноци на комунистите. За благодарност по-късно те щяха да му дадат целия хазарт на България, а той щеше да се прекръсти на Васко Черепа. Беше болен левскар. Далго време викаше в агитката на отбора наравно с останалите простаци, но след като забогатя изненадващо купи най-големия враг — ЦСКА.

— Бизнесът си е бизнес — обясняваше той на приятелите си.

По-богатите му прощаваха, защото познаваха силата на парите. Обикновените запалянковци обаче го намразиха. Смятаха го за предател.

— Как си Зар? — подметна му Поли. — Никога няма да забравя, когато ми искаше пет лева за да продължиш да хвърляш.

— Ай стига де! — побутне го Васко. — Дай да пием нещо?

Ние насядахме на околните маси и от скука започнахме да хвърляме пиратки. Персоналът не смееше да шукне. Зара обаче подскачаше след всяка пиратка и се завираше под масата. В последно време атентатите срещу него следваха един след друг.

— Ти ли го гърмиш? — бях попитал преди време Поли.

— Не бе, да му еба майката! — отвърна ми той. — Нито аз, нито Маджо… Нямам представа, кой иска да думне този идиот. Изглежда Илийчо Зъбчето си мери пишката с него.

— Какво става? — попитах аз. — Много е наплашен твоят човек!

— Така е — ухили се Поли. — Ако имахме оферта, щяхме да се върнем в София по-богати, отколкото дойдохме.

По едно време дойде момче от охраната на Черепа. Имаше доста интелигентен вид и се държеше прилично.

— Момчета — помоли ни той. — Може ли да спрете с тези пиратки, че шефът е нещо нервен?

— Целувай ръка — казах му аз, проблемът ти е уреден. Порчахме си бутилка уиски и започнахме да изчисляваме как по-добре да изкараме двата дни до Нова година. Всеки предлагаше по-идиотска програма от предния. Накрая стигнахме до консенсус. — Ще правим каквото си искаме.

Точно тогава Поли дойде при нас.

— Защо спряхте пиратките? — облегна се на гърба ми той.

— Охраната на твоя приятел нещо се уплаши.

— Я не се излагайте! — ухили си Поли. — Искам да ги удвоите, докато този мишок се завре под балатума.

Не приехме думите на Поли като нареждане, а като начало на празника. След десетина минути Васко Зара панически напусна ресторанта.

Простотиите на Поли нямаха край. Оказа се, че не е правил никакви резервации и на практика ние заехме местата, които бе ангажирал Черепа. Той дори не помисли да се разсърди. Поли го настани до себе си и веднага започна да се заяжда с него.