Георги Стоев - СИК

— Сериозно? — не успях да сдържа този път смеха си аз.

— Съвсем сериозно.

— И ти какво направи?

— Върнах им десетте марки.

— Браво на теб.

— Браво, ама Славчо ме изгони и от „Рич“.

— И какво ядеш?

— Абе за ядене, не съм останал гладен. Имам си едно прозорче в „Олимп“ и си крада пиленца, кокошчици, туй онуй… Кеш пари ми трябват братко!

— За какво?

— Братовчедката забременя, няма как да платя аборта.

— Толкова ли не можеш да изкараш някой лев?

— Изкарвам понякога. Чукам разни педерасти в „Олимп“ и в „Рич“. Сега обаче и този бизнес пресъхна.

— Ето ти двеста и петдесет лева — връчих му сумата аз. Беше ми дошъл до гуша с неговите дивотии и измислени драми. Все пак реших да се възползвам от случая и да науча нещо ново около „Олимп“. — Какво става около Славчо? — попитах.

— Абе прибра изцяло за себе си ресторант „Харпун“ на морето. Уж бяха партия с Маргина и другите там, а пък той не допусна никого.

— Не може да бъде!

— Може. Маджо веднага се обади и нареди да не го закачат.

— Значи се е залепил за големия бос?

— Като гербова марка — погледна ме предано Крейзи, прибра алчно парите и се измъкна навън.

Наближаваше Нова година и както винаги Поли организира цялото тържество. Колкото и да беше скръндзав, той винаги настояваше да празнуваме заедно. Този път избра Банско. Всички знаехме, че тържеството ще протече като селска сватба — с петдесет грама ракия, половинка червено вино и една шопска салата, но никой не смееше да откаже.

Събрахме се пред офиса и Поли ни разпредели по колите като партиен секретар: „Ти ще се возиш тук, ти там, а другите в останалите коли!“ С една дума неописуема досада.

По едно време Поли ме извика в неговата кола. Возеше го Женята, на когото той имаше безпределно доверие. — Сядай, мой човек — тупна тапицерията до себе си Поли. — Ще минем първо през летището.

Това ме изненада много, защото Поли обичаше да се движим в кортеж.

Така правехме впечатление и внушавахме респект. Сега обаче пусна останалите да пътуват към Банско, а ние свихме по Цариградско шосе към аерогарата. С просто око се виждаше как Женята трепери от яд, тъй като ме мразеше не по-малко, отколкото аз него. Паркирахме пред залата за посрещачи, след което се изправихме около рампата.

— Един момент да видя какво чакам — Поли извади каталог със снимки на тайландки. — Дано си позная подаръка.

— Какъв подарък — позаинтересувах се аз.

— Подарил съм си ето тази мадама за Нова година — посочи ми той една снимка. — Не е много хубава, но все пак е тайландка.

— Колко плати?

— Шест хиляди долара, братко! Нищо пари! Тайландката наистина слезе от самолета.

Притежаваше прекрасно тяло, облечено в ефирна туника. Казваше се Нут. Главата и наистина приличаше на целияИндокитай, но в случая това нямаше никакво значение. Лошото беше, че Поли говореше немски, а тя английски, а ние с Женята говорехме само шопски.

Така или иначе успяхме да се разберем с тайландката и търгнахме по магазините да я обличаме. Поли възложи тази задача на Женята.

— Виж там мой човек, намери й нещо като за сняг. Ако я оставим с този парцал, ще замръзне още на първия ъгъл.

— ОК, шефе — съгласи се неохотно Женята и вмъкна тайландката в първия магазин.

Когато излязох след половин час гледката беше потресаваща. Нут не приличаше вече на тайландска курва от екстра класа, а на най-обикновена виетнамка, гастарбайтерка в България. Женята с прословутия си скръндзалък я беше обул в долнопробни дънки, обувчици от дванайсет лева и блузка-бригадирка. Върху блузката Нут носеше шушляково якенце, което спокойно минаваше за втора употреба. Може да се каже, че беше пуснал цялата и тайландска прелест в тоалетната, след което някой е дръпнал синджира.

След като преоблякохме Нут, най-сетне тръгнахме към Банско. S-класата беше достатъчно мощна, за да достигне кортежа. Използвах момента да реша някои практични проблеми.

— Поли — обадих се аз. — Какво става с парите на Амигоса?

— Ами връщат му ги по малко — отвърна ми той.

— Те хубаво ги връщат, но ние не получаваме нищо. А хвърлихме доста труд.

— Инвестирал съм ги на едно място и след време ще получите повече, отколкото очаквате.

— Трябват ни сега.

— Трябват, не трябват, казах, че съм ги инвестирал. Ядоса ме и сега ще се наложи да наеба тайландката.

— Да се преместя отпред — предложих аз.

— Нищо ти няма — бутна ме Поли в ъгъла.