Георги Стоев - СИК

— Загивам, момчета! — изхленчи Пепи. — Няма как да обясня на Големия Амиго къде са четиристотин хиляди долара. Разчитам изцяло на вас.

Разкри ни истината стъпка по стъпка. Дал двайсет хиляди лихварски долара на неизвестни бизнесмени назаем и те му върнали петдесет, после им дал петдесет хиляди, а те му върнали сто. Накрая им дал четиристотин, след което строителите на съвременна България изчезнали. И сега големият гявол Пепи Амигоса се чудеше как да се измъкне от положението.

Длъжниците всъщност бяха измамници от класа. Бяха извъртели Пепи благодарение на огромната му алчност. Сега се движеха из София с една кирлива баничарка, която използваха за прикритие. Венци веднага предложи да я простреляме със стария му автомат „Судаев“.

— Те сами ще се сетят за какво става дума и ще върнат парите на секундата — изгледа ме освирепял той.

Аз обаче обичах да премислям нещата и никога не действах импулсивно. Претеглих всичко за и против. И накрая му казах:

— Потрай Венци! Първо мисля да купим един професионален фоторапарт за хиляда и седемстотин марки.

Хората наистина вече не се страхуваха толкова от нас, колкото преди години. Поли беше абсолютно прав. Освен това в бизнеса навлязоха безброй ченгета с опит и запазили връзките си с полицията. Старите методи отдавна не действаха. Лесно беше да хванем длъжниците, да ги натрошим и да ги захвърлим в някое дере, но това едва ли щеше да ги накара да върнат парите. Особено когато ставаше дума за почти половин милион долара.

— Ще заснемем целия им живот — предложих аз на Венци. — Всичко от сутрин до вечер.

— Не те разбирам — отвърна ми той.

— Ще ти стане ясно по-късно.

Тъй като Поли не наблюдаваше операцията и ни беше дал картбланш, повикахме Никеца. Той изглеждаше най-невинно от нас, макар че беше откровено дете на улицата. Никой нямаше да му обърне внимание, когато го види с фотоапарат в ръка. После се заехме да търсим възможно най-безличната кола, обаче ударихме на камък. Всичките ни приятели караха класни автомобили. Взехме един по-старичък мерцедес с матирани стъкла от един познат и го паркирахме като начало пред офиса на двамата длъжници.

Те бяха твърде постни на вид плъшоци с плешиви глави, но за сметка на това имаха огромно самочувствие. Така и не разбрахме с какво точно се занимават. Вероятно мамеха хората, които се нуждаеха от инвестиции и крадяха пари от алчни глупаци като Пепи Амигоса. Щъкаха по цял ден из града със смешната си баничарка. Никеца заснемаше всеки миг от ежедневието им: как жената на единия връща детето от детска градина, как идват от работа, как обядват, как се прибират вкъщи и така нататък. Единственото, което не ни се отдаваше, бе да заснемем най-ранните часове на деня, защото нито един от нас не можеше да се вдигне от леглото преди десет. На всичко отгоре по-дребният плешивец забеляза мерцедеса.

— Тръгвай! — казах аз веднага на Венци.

— Тази кола изгоря… — отвърна ми той.

Оказа се прав. Ченгетата разпиляха къщата на нашия познат още същата нощ. Разпитваха го за какво ли не. Стана ни безпределно ясно, че двамата плешивци имат огромни връзки с властта. И още нещо — връщането на дълга щеше да бъде по-трудно, отколкото си представяхме.

Отказахме се от колата и започнахме да следим плешивците пеша. С изненада установихме, че вече са наели бодигардове — двама едри здравеняци. Седяха до тях дори, когато си купуваха банички и боза от намиращатата се непосредствено до офиса им лавка. Още същия ден ги проследихме и разбрахме, че са действащи барети от поделението във Враня. На другия ден ги заснехме. Вечерта пробутахме готовите снимки в караулката пред поделението. С многозначителна бележка: „Вижте какви пазители на реда имате!“ От този момент не ги видяхме.

Междувременно Пепи Амигоса почна да се изнервя. Обикаляше из офиса си като изтърван и постоянно ни навикваше:

— К’во става бе, момчета? Големия Амиго всеки ден ме пита кога ще ще си върне парите?

— Появиха се усложнения — отвърнах му аз. — Засега не ти се урежда въпроса. Освен това инвестирахме доста пари — обади се Венци, който обикновено си мълчете. — Трябва да ни ги възстановиш.

— Не давам нищо.

— Щом не даваш ти предлагам друг план за действие.

— Какъв?

— Разстрелваме единия и другият ти връща веднага парите.

— Дума да не става! — подскочи Пепи. — Ще ме разпънат на кръст.

— Нали се хвалиш, че мангизите на всички бивши и настоящи ченгета са при теб — напомних му аз. — От какво се плашиш?