Стендал - Червено и черно

Около пладне абат Пирар се раздели с учениците си, но не пропусна да се обърне към тях със строго напътствие.

— Ще искате ли светски почести — каза им той, — обществени облаги, удоволствието да повелявате, да се подигравате със законите и безнаказано да оскърбявате всички? Или ще се стремите към вечното си спасение? Достатъчно е и на най-изостаналите измежду вас да разтворят очи, за да различат тези два пътя.

Едва излезе и благочестивците от „Светото Исусово сърце“ се спуснаха в параклиса да изпеят „Тебе хвалим, господи“. Никой в семинарията не взе сериозно наставленията на бившия директор. „Сърди се люто на уволнението“ — говореха от всички страни; нито един семинарист не излезе такъв простак, че да повярва в доброволната оставка от един пост, който даваше толкова връзки с разни едри доставчици.

Абат Пирар се премести в най-хубавия безансонски хан; и под предлог, че има работа, каквато всъщност нямаше, пожела да прекара там два дни.

Епископът го покани на вечеря и за да се пошегува с главния си викарий дьо Фрилер, помъчи се да даде на абат Пирар възможност да блесне. Ядяха десерта, когато от Париж пристигна странното известие, че абат Пирар е назначен във великолепната енория Н … на четири левги от столицата. Добрият прелат му честити от все сърце. В цялата тази история той видя една хубава игра , която го развесели и остави у него високо мнение за дарбите на абата. Той му даде великолепно латинско свидетелство, а на абат дьо Фрилер, който си позволи някои строги бележки, заповяда да млъкне.

Вечерта негово високопреосвещенство отиде да сподели възхищението си с марки за дьо Рюбампре. Тази голяма новина порази висшето общество на Безансон; всички се губеха в догадки за това необикновено благоволение. Абат Пирар едва не провъзгласиха за епископ. По-досетливите сметнаха, че господин дьо Ла Мол е станал министър и си позволиха този ден да се посмеят над властническия вид, който господин абат дьо Фрилер си даваше в обществото.

На другия ден заранта подир абат Пирар из улиците вървеше маса народ и търговиите излизаха на прага на дюкяните си, когато той отиде да ходатайствува пред съдиите по работите на маркиза. За Пръв път те го приеха учтиво. Суровият янсенист, възмутен от всичко, което виждаше, поработи дълго с адвокатите, които беше избрал за маркиз дьо Ла Мол, и отпътува за Париж. Той има слабостта да каже на двама-трима свои училищни приятели, които го придружиха до каляската и не можеха да се налюбуват на гербовете й, че след като е управлявал семинарията в продължение на петнадесет години, напуска Безансон с петстотин франка — всичко, което е успял да спести. Тези приятели го прегърнаха разплакали, а после си казаха помежду си: „Добрият абат можеше да не казва тази лъжа, той и без това е доста смешен.“

Низката душа, заслепена от сребролюбие, не е способна да разбере, че в своето чистосърдечие абат Пирар беше намерил силата, необходима, за да се бори сам шест години поред против Мария Алакокска, „Светото Исусово сърце“, йезуитите и своя епископ.

Маркиз дьо Ла Мол прие абат Пират без всичките тия предвзети церемонии на голям велможа, уж учтиви, но твърде оскърбителни за онзи, който ги разбира. Това щеше да бъде загубено време, а маркизът беше доста затънал в сериозни дела и поради това нямаше време за губене.

От шест месеца насам той водеше голяма интрига, за да накара едновременно и краля, и народа да приемат един определен министерски кабинет, който пък от благодарност щеше да го направи дук.

В продължение на дълги години маркизът безуспешно искаше от своя адвокат в Безансон ясно и точно изложение за делата му във Франш-Конте. Но как можеше прочутият адвокат да му ги обясни, когато сам не ги разбираше?

Малкото четвъртито листче, което му връчи абатът, обясняваше всичко.

— Скъпи ми абате — каза му маркизът, след като свърши в по-малко от пет минути с всички формули на вежливост и всички въпроси за личните работи, — скъпи ми абате, при всичкото си привидно благополучие аз нямам време да се заема сериозно с две прости и при това доста важни неща: със семейството си и делата си. Аз се грижа не малко за благоденствието на семейството си и мога да го издигна много; аз се грижа и за удоволствията си и това трябва да стои над всичко поне в очите ми — додаде той, като улови учудения поглед на абат Пирар.