Стендал - Червено и черно

— Вие не разбирате положението ми — каза предишният кмет на Вериер. — Аз сега съм либерал от отстъпниците , както се изразяват; дума; да няма този нехранимайко Валено и господин дьо Фрилер лесно ще накарат главния прокурор и съдиите да направят всичко, което може да ми бъде неприятно.

Госпожа дьо Ренал послуша драговолно заповедите на мъжа си. „Ако се явя в съда — казваше си тя, — ще помислят, че искам отмъщение.“

Въпреки всички обещания, които даде и пред изповедника, и пред съпруга си да се държи благоразумно, тя, още щом пристигна в Безансон, писа собственоръчно на всеки един от тридесет и шестте съдебни заседатели:

„Аз няма да се явя в деня на съда, господине, защото моето присъствие може да повлияе неблагоприятно върху делото на господин Сорел. Единственото нещо, което желая горещо от все сърце, е да бъде спасен. Вярвайте, ужасната мисъл, че един невинен човек заради мене ще бъде отведен на смърт, ще отрови остатъка от моя живот и без друго ще го съкрати. Как можете вие да го осъдите на смърт, щом аз съм жива? Не, без съмнение обществото няма никакво право да отнема живота, особено пък на такова същество като Жулиен Сорел. Всички във Вериер знаят, че в някои минути го налита помрачение. Този клет момък има могъщи врагове; но дори и сред враговете му (а колко много има той!) кой може да се усъмни в изумителните му дарби и дълбоките му знания? Вие ще съдите не едно обикновено същество, господине. В продължение на почти година и половина ние го знаехме благочестив, разумен, прилежен младеж; но два-три пъти в годината го овладяваха пристъпи на тъга, които стигаха до умопомрачение. Целият град Вериер, всичките ни съседи във Вержи, дето прекарваме лятото, цялото ми семейство, сам господин помощник-префектът могат да засвидетелствуват за неговото безпримерно благочестие той знае наизуст цялото Свето писание. Един нечестивец би ли залягал години наред да изучава светата книга? Моите синове ще имат честта да ви предадат това писмо: те са деца. Благоволете да ги разпитате, господине, те ще ви разкажат за този нещастен момък всички подробности, които са необходими още, за да се убедите какво варварство бихте извършили, ако го осъдите. Вместо до отмъстите за мен, вие ще ме убиете.

Какво могат враговете му да противопоставят на този факт? Раната, нанесена в един такъв миг на безумие, каквито и децата ми дори са забелязвали у своя възпитател, е толкова дребна, че още не минали два месеца, аз мога да дойда с пощенската кола от Вериер в Безансон Ако узная, господине, че вие макар и мъничко се колебаете да избавите от варварството на законите едно: толкова малко виновно същество, аз ще стана от леглото си, дето ме задържа единствено само заповедта на моя съпруг, и ще дойда да се хвърля в краката ви.

Заявете, господине, че предумисълът не е бил доказан и вие няма да се обвинявате, че сте пролели кръвта на един невинен“ и т.н. и т.н.

Най-сетне настъпи оня ден, от който толкова много се плашеха госпожа дьо Ренал и Матилд.

Странният изглед на града усилваше техния страх и хвърляше дори мъжествената душа на Фуке във вълнение. Цялата провинция се беше стекла в Безансон, за да чуе това романтично дело.

От няколко дни нямаше вече места в странноприемниците. Господин председателят на съда бе обсаждан непрекъснато от молби за пропуски; всички дами от града, искаха да присъствуват на процеса; из улиците продаваха портрета на Жулиен и т.н. и т.н.

Матилд пазеше за тази решителна минута собственоръчно писмо на негово високопреосвещенство епископ ???. Този прелат, който ръководеше френската черква и ръкополагаше епископите, беше благоволил да иска оправданието на Жулиен. Един ден преди съда Матилд занесе писмото на всемогъщия главен викарий.

В края на свиждането, когато тя си тръгна, потопена в сълзи, господин дьо Фрилер, излязъл най-после от дипломатическата си сдържаност и едва ли не покъртен, й каза:

— Аз отговарям за присъдата на съдебните заседатели. Между дванадесетте души, на които е възложено да разследват доказано ли е престъплението на покровителствуваното от вас лице и главно имало ли е предмисъл, аз наброявам шест души, заинтересувани от моето повишение, и им дадох да разберат, че от тях зависи дали те получа епископски сан. Барон Валено, когото направих кмет на Вериер, разполага изцяло с гласовете на двама от своите подчинени — господа дьо Моаро и дьо Шолен. Да си кажем истината, жребият ни докара за това дело двама неблагонадеждни заседатели; но макар и да са върли либерали, те ми се подчиняват в сериозните случаи, а аз ги помолих да гласуват, както господин Валено. Научих, че друг, шести заседател, индустриалец, безмерно богат и бъбрив либерал, се домогва тайно до някаква доставка за Министерството на войната и, разбира се, не ще поиска да ме огорчи. Аз поръчах да му кажат, че господин Валено знае моята последна дума.