Стендал - Червено и черно

— Едва ли този брой от „Котидиен“ е много занимателен; но ако господин маркизът позволи, утре заранта аз ще имам честта да му го повторя наизуст от единия край до другия.

— Как! Дори и обявленията?

— Съвсем точно, без да изпусна нито дума.

— Давате ли ми честна дума? — подзе маркизът с неочаквана сериозност.

— Да, господине, само страхът да не устоя на думата си би могъл да затъмни паметта ми.

— Забравих вчера да ви запитам за това: не искам да ми се кълнете, че никога пред никого няма да повторите онова, което ще чуете; премного ви познавам, за да ви нанеса това оскърбление. Аз поръчителствувах за вас, ще ви заведа в една къща, дето ще се съберат дванадесет души; вие ще си държите бележки за изказването на всеки.

Не се безпокойте, това съвсем няма да бъде някакъв безразборен разговор, всички ще се изкажат поред, но не искам да кажа, че ще се спазва строг ред — додаде маркизът, като премина отново на шеговития тон, който му беше тъй присъщ. — Докато ние говорим, вие ще изпишете двадесетина страници; после ще се върнете тук с мен и двадесетте страници ние ще сведем до четири. И ето тези четири страници вие ще ми кажете наизуст утре сутринта, вместо целия брой от „Котидиен“. Веднага след това ще тръгнете; ще заминете с пощенската кола като млад човек, който пътешествува за свое собствено удоволствие. Вашата цел ще бъде да не ви забележи никой. Ще отидете при една високопоставена личност. Там ще ви е необходимо по-голямо умение. Работата е в това, че вие ще трябва да измамите всички, които го заобикалят; защото между неговите секретари, между неговите слуги има хора, подкупени от нашите врагове, да дебнат пратениците ни и да ги залавят из пътя.

Вие ще получите препоръчително писмо без някакво особено значение.

Когато негово превъзходителство ви погледне, вие ще извадите моя часовник, ето го, аз ви го давам за вашето пътуване. Вземете го с вас, нека той бъде у вас още сега, а дайте ми вашия.

Дукът сам ще благоволи да запише под ваша диктовка четирите страници, които вие ще научите наизуст.

Когато това бъде сторено, но не по-рано, забележете хубаво, вие ще можете, ако ви запита негово превъзходителство, да му разкажете за заседанието, на което ще присъствувате.

Из пътя не ще ви се случа да се отегчавате, защото между Париж и резиденцията на министъра има хора, които ще искат само да теглят един куршум на господин абат Сорел. Тогава неговата мисия ще е свършена и аз мисля, че нашето дело ще се забави много; защото, драги ми, как ще научим ние за вашата смърт? Колкото и голямо да е вашето усърдие, вие не ще можете да ни съобщите за нея.

Тичайте веднага да си купите костюм — подзе маркизът сериозно. — Облечете се, както изискваше модата преди две години. Тази вечер вие ще трябва да имате небрежна външност. През пътуването, наопаки, ще бъдете такъв, какъвто сте си винаги. Това ви учудва, с вашата подозрителност вече отгатвате, нали? Да, приятелю мой, едно от достопочтените лица, чието мнение ще чуете, е напълно способно да изпрати за вас сведения, въз основа на които биха могли прекрасно да ви дадат, ако не друго, поне упойка вечерта в някоя добра гостилница, дето ще отседнете да вечеряте.

— По-добре е тогава — каза Жулиен, — да извървя лишни тридесет левги, вместо да поемам прекия път. Става дума за Рим, предполагам…

Маркизът доби такъв надменен и недоволен вид, какъвто Жулиен не беше виждал у него от времето на Брей-льо-О.

— За това, господине, ще узнаете, когато сметна за уместно да ви кажа. Не обичам въпросите.

— Но това не беше въпрос — възрази горещо Жулиен, — кълна ви-се, господине, аз само мислех на глас, търсех в ума си най-сигурния път.

— Да, изглежда, че умът ви е бил много далеч. Не забравяйте никога, че един пратеник, при вашата възраст отгоре на това, не бива да прави впечатление, че иска да посегне върху нечие доверие.

Жулиен се почувствува много потиснат, той беше сбъркал. Самолюбието му търсеше оправдание и не го намираше.

— Разберете, прочее — додаде господин дьо Ла Мол, — когато направи някоя глупост, човек винаги се позовава на сърцето си.

Един час по-късно Жулиен стоеше в преддверието на маркиза с принизен вид във вехти дрехи, с вратовръзка от съмнителна чистота и нещо лакейско в цялата си външност.

Като го видя, маркизът прихна да се смее и едва тогава Жулиен разбра, че са му простили напълно.

„Ако и този млад човек ме предаде — казваше си господин дьо Ла Мол, — кому да се доверя? А когато действуваш, необходимо е все някому да се довериш. Моят син и неговите блестящи приятели, от същата закалка като него, имат храброст, преданост, колкото сто хиляди души заедно; ако дотрябва да се бият, те биха загинали на стъпалата пред трона, те знаят всичко… само не това, което е необходимо в минутата. Да не съм човек, ако между тях виждам поне един способен да научи наизуст четири страници и да извърви стотина левги, без да го подушат. Норбер ще смогне да отиде на смърт, както прадедите си, но на това е годен и всеки новобранец.“