Георги Струмски - Гатанки

Греят над нас милиони цветя,
милиони цветя с красота несравнима.
Денем увяхват. Цъфтят през нощта.
Денем ги няма. Нощем ги има.

Що е то?

Напразно цял ден
от нея се крия.
Тя тихо ме следва,
не дава ми мира.
Вода не я мокри,
ни огън гори я.
Затичам ли — тича.
Поспра ли се — спира.
Дори ако кимна
сърдито с глава,
тя също ми кимва.

Какво е това?

Чудак! Навън го потърсете
между небето и земята —
от капки му косата,
а в локвички — нозете.

Що е то?

Тя ме води в бездънни простори
и отключва железни врати,
Тя си няма уста, а говори.
Тя си няма крила, а лети.

Що е то?

В буйните коси
на пролетния дъжд
седемцветен гребен
грейна изведнъж.

Що е то?

Пакостнико, палаво момче,
ти със всичко хитро се задяваш.
Рошиш разцъфтялото дръвче.
Птицата на клона полюляваш.

Тичам с изподраскани нозе.
Падам, ставам, гоня те замаян:
— Пакостнико,
шапката ми взе.
Спри се,
шегобиецо нехаен.

Що е то?

Черен змей
се блъсва в планината
и се врязва в нея с бясна мощ.
Склон след склон
зад себе си отмята.
И редуват се край него
ден и нощ, ден и нощ…

Що е то?

Буди се с усмивка
мартенска зора.
Добро утро, моя
майчица добра.
Свих ти росна китка
в пролетния ден,
мила моя майко —
слънчице над мен.

Кой е този ден?

Баба събуди се рано и рече:
— Внучета мили, елате и вижте —
лумна от изток червено огнище,
питка за всички опече.

Що е то?

Край пътя малко юначе
е накривило малко калпаче.
Стои на един крак
и вика наперено:
— Моля,
чакам да бъда намерено!

Що е то?

Грее рокля — пухкава и бяла.
Друга е до нея разцъфтяла.
Плитки две, усмивки две потайни,
смеят се лукаво: — Разпознай ни!
Две сестрички — живо огледало.
Двоен образ на едно начало.

Що е то?

Политам
до небето.
Пропадам
до земята.
Къде, къде, сърце, си полетяло?
Донесох песничка от облачето бяло.
Донесох ви перо от птица непозната.

И пак летя.
Смаляват се
дървета,
къщи,
хора.
Пораства хоризонтът до невиждан свят.
Кажете — кой издигна ме в простора?
Кажете — кой направи ме крилат?

Що е то?

В сини-сини висоти
бърза ножица лети.
Тя небето разкроява —
няма майсторка такава.
Всеки, вярвам, я познава.
А познаваш ли я ти?

Що е то?

В планината, в тъмното дере
хитро и потайно крие се сред здрача.
Но щом някой иде, ако разбере,
то като невидима сърна подскача.

Вредом и без отдих то снове
с ромон на води и с пеене на птици.
Що е то?
Повтаря всички гласове.
Що е то?
Разбира всякакви езици.

— Бре, вихри люляха гората.
Снегът беше всичко навял.
Но знаех аз — чакат децата
и мене, и моя чувал.

Пребродих планетата цяла.
Направих дълбока пъртина.
Донесох ви пълен чувала.
Доведох ви Нова година.

Кой съм аз?

Едно е слънцето — добро и светло —
в небесната градина.
Една-единствена като сърцето
е моята родина.

Коя е тя?

На плета се пери пак
жив будилник и юнак.
Има корона, но не е цар —
на десет съпруги е господар.

Що е то?

Бавно слиза от баира.
Сред площада важно спира —
дългоух хубавец,
виден оперен певец.