Аркадий Стругацки: За странстващите и пътешестващите

— В своя род, разбира се — съгласих се.

Той не ме слушаше. Обърна се към приемника и го загледа. И ние с Машка се обърнахме към приемника. От него се раздаваха мощни неблагозвучни сигнали, приличащи на смущения от рентгенов апарат.

— Шест метра и осем стотни — рече Машка смутено. — Сигурно някаква обслужваща станция.

Той слушаше сигналите, затворил очи и наклонил глава.

— Не, не е станция за обслужване — проговори той. — Това съм аз.

— Какво?

— Това съм аз. Аз излъчвам. Аз — Леонид Андреевич Горбовски.

— Защо?

Той се усмихна тъжно.

— Наистина, защо? Много бих искал да знам защо — той затегна ризата си. — Защо тримата пилоти и техният кораб, завърнал се от рейс ЕН101 — ЕН2657, станаха източници на радиовълни с дължина шест метра и осемдесет и три хилядни?

Ние с Машка, разбира се, мълчахме.

— Изследваха ни лекари. Изследваха ни физици. — Той се надигна и изтърси пясъка от панталоните си. — Всички стигаха до един единствен извод: това е невъзможно. Човек може да пукне от смях, гледайки слисаните им мутри. Но на нас, честна дума, не ни беше до смях. Толя Обозов се отказа от отпуската си и отлетя за Пандора. Той заяви, че предпочита да излъчва някъде по-далеч от Земята. Валкейнщайн мина на работа в подводна станция. Аз единствен скитам и излъчвам. И нещо през цялото време чакам. Чакам и се страхувам. Страхувам се, но чакам. Разбирате ме, нали?

— Не знам — казах и се облегнах на Машка.

— Прав сте — каза той, взе приемника и го залепи за щръкналото си ухо. — И никой не знае. Вече цял месец. Без отслабване, без прекъсване. Уа-уи… Уа-уи… Денем и нощем. Когато се радваме и когато скърбим. Когато сме сити и когато сме гладни. Когато работим и когато се мотаем. Уа-уи… А излъчването на „Тариел“ — пада. „Тариел“ е моят кораб. Той е вън от играта. За всеки случай. Излъчването му обърква управлението на някакви агрегати на Венера, оттам питат, ядосват се… Утре ще го откарам някъде по-далеч… — Той се изправи и плясна с дългите си ръце по бедрата. — Време ми е. Довиждане. Желая ви сполука. Довиждане, Машенка. И не си задавай въпроси. Това съвсем не е проста загадка, честна дума.

Той махна с ръка, кимна и пое — дълъг, ръбест. До палатката спря и рече:

— Знаете ли… Вие все пак бъдете малко по-деликатен с тези септоподи… Че то иначе — бележиш, бележиш, а за този, белязания, само неприятности.

И си отиде. Полежах още малко по корем, след това погледнах към Машка. Тя все още го следеше с поглед. Явно Леонид Андреевич й беше направил огромно впечатление. А на мен — не. Мен изобщо не ме засягат неговите съображения, че носителите на Световния разум могат да се окажат неизмеримо по-високо от нас. Нека си се оказват! Според мен колкото те са по-високо, толкова по-малки са нашите шансове да застанем на пътя им. Като с мряната — за какъв дявол ти е едра мрежа? А що се отнася до гордостта, унижението, шока… Все някак ще го преживеем. Аз бих го преживял. Откривали сме, изучавали сме една отдавна населена от тях Вселена — е, и какво? Ами че за нас тя още не е населена. А те за нас са само част от природата, която предстои да открием и изучим, пък ако ще да е на трижди по-високо от нас. За нас те са външни! Макар че, ако мен например ме бележат, както аз бележа септоподите…

Погледнах часовника — време е да се върна към делата си. Записах номера на последната ампула. Проверих акваланга. Влязох в палатката, намерих ултразвуковия локатор и го сложих в джоба на плувките.

— Помогни ми, Маш — и започнах да се стягам.

Машка седеше пред приемника и слушаше незатихващото „уа-уи“. Тя ми помогна да сложа акваланга и заедно влязохме във водата. Под водата включих локатора. Запя. Това са моите белязани, дето сънно бродят по езерото. Машка вдигна мокрите коси от лицето си и рече:

— И все пак има разлика между звездния кораб, мократа тиня и хрилната торбичка…

Казах й да се върне на брега и се гмурнах. Не, на мястото на Горбовски в никакъв случай не бих се вълнувал. Всичко това е твърде несериозно. Както и цялата негова астроархеология. Следи от идеи… Психически шок. Вероятно ние изобщо няма да се забележим един друг.

Пък и, моля ви се, за какъв дявол сме им ние?

© 1963 Аркадий Стругацки

© 1963 Борис Стругацки

© 1997 Агоп Мелконян, превод от руски

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

О странствующих и путешествующих, 1963

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Аркадий и Борис Стругацки. Човекът от преизподнята