Джон Окъм - Спомените на един старец

За четирсет години времето промени дори и този малък рай, където въздухът беше толкова чист и всичко толкова весело, че ти беше трудно да повярваш, че и там хората се разболяват, както в големите градове. Повече като сън ми се струва сега завръщането по тези места с влак и това е достатъчно за да ни върне към най-сладките места на света. Колко много обичаме да посещаваме тези местенца! Колко щастливи се чувстваме да вървим по старите пътеки на детството, да си спомняме.

Ходехме там почти инкогнито. Шляехме се из града, спирахме пред старите гробище и четяхме имената на паметниците, бяхме почти непонати на новите жители на стария ни квартал. Но колко ли тъпо ви се струва това? Ако сега елховата горичка е тиха и забравена, то някога нашият смях ехтеше толкова весело, нямате представа как рисуваше слънчевите залези, как оцветяваше цялата картина? Може би и сега е така, но ние със Джуд сме само мечтатели и старци със слаби сърца. Понякога изпадахме в меланхолия след тези визити, особено когато си мислехме за старите приятели! Хъм, къде ли са сега? Някой от тях спяха под сянката на елховите дървета, онези, които живяха и умряха на това същото място от детството. Други тръгнаха по света и намериха пак и пак само мизерията, за да се върнат като бедния Слингсби, боси, голи и бедни по родните места.

И те умряха там и бяха погребани до дедите си. Много се шляха по света, много умряха по чужди места и малко, много малко са все още живи, като Мириам Лейн, „стара и сбръчкана“, пълна с приказки митове и легенди, за нея се разказваха анекдоти още в миналото.

Това е простичка история, повече от останалите, трудна за разказване, глупава донякъде, но все още има нещо в нея. За приятелите, колкото и малко да са, не е само за Джуд и Трефтън, колкото и много да е свързана с тях, колкото и много да ги споменавам. Не трябва да забравяме, че има много върхове и падения в живота, а паденията са дори по-честичко, както при Джуд. Има много повече неща от преуспяването, което да ни свързва със старите приятели. Успехът предизвиква възхита и получава дълга си, но непосредствеността пропада, поради дългото стеснение и объркване, които предизвикват нашия респект и симпатия. Онова зелено местенце, дълбоко в сърцето на Джуд ни илюстрира любовта, която дължим на религията на детството и се проявява тогава, когато идат провалите и ужасите на живота, давайки живот само на мъката, това зелено място се отваря, чрез него говори духа и душата и го прави много по-добър приятел от мен самия.

А сега ще ви озадача още малко, пламъкът на свещите ни е малък и след много малко ще загасне, за да не пламне никога вече.

© 2007 Мирена Пламенова, превод от английски

John Oakum

An Old Man’s Exegesis,

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4632]

Последна редакция: 2007-12-28 11:32:10