Аркадий Стругацки - Човекът от Пацифида

— Хм… А ние какво общо имаме? Тоест много е приятно още веднъж да натрием носа на аме, но какво общо има щабът на военноморския район с „Ямато-фируму“?

— Заповедта си е заповед — неопределено каза баронът. Хвърли поглед към шофьора и се наведе към ухото на Исида: — За разрешително за снимките в околностите на отбранителни обекти „Ямато-фируму“ е платила на префектурата солидна сума. Казват, че нещичко е получил и господин началник-щаба на нашия район. Нали околностите на Аодзи са едни от най-красивите в Япония.

— А, ето каква била работата!

Капитан Исида отново си сложи фуражката, отпусна каишката под брадата си и задряма.

Шосето минаваше по насип на половин километър от брега. Беше отлив. Отстъпилото море бе оголило широка ивица от пясъчното дъно. Локви и заливчета блестяха на слънцето. Шофьорът се обърна и каза:

— Гонюдо, господин барон!

Исида се размърда, разтри очи и сладко и звучно се прозина.

Те излязоха на плажа, където до светлосин павилион неспокойно се вълнуваше голяма тълпа от оскъдно облечени курортисти. Любопитните се блъскаха, подскачаха, мъчеха се да погледнат над главите на другите. Баронът и Исида в движение изскочиха от джипа и спряха, вслушвайки се. От недрата на тълпите се чуваха яростни възгласи на японски и английски:

— Ама разберете…

— Аз ще ви изхвърля оттук с всички ваши…

— Keep quiet, lieutenant, do keep quiet… 2 2 Спокойно, лейтенант, спокойно (англ.). Б.пр.

— Ние имаме разрешително от самия губернатор!

— А аз ви казвам да се махате!

— Keep quiet…

— Това е Джери — каза Исида. Баронът се ухили.

— Нищо. Той беше пиян като свиня. При това аме не могат да отличат един японец от друг. Да вървим.

Той се вряза в тълпата, като безцеремонно избутваше с рамо мъжете и възпитано потупваше жените по голите гърбове. Исида тромаво се движеше зад него и строго поглеждаше встрани. Към него рязко се обърна млад човек с черни очила, когото баронът грубо беше блъснал с лакът…

— Аз и преди не изпитвах симпатия към господа военните…

Тъмните очила негодуващо блеснаха. Исида старателно настъпи босия му крак.

— Виноват — вежливо каза той.

Лицето с тъмни очила се смръщи, младият мъж тихичко изквича и отскочи. Барон Като и Исида се промъкнаха през тълпата развълнувани момичета и излязоха в свободния кръг.

В центъра на кръга като петли пред бой стояха лице срещу лице нисък дебелак, облечен в бяло, и доблестният Джери. Дебелакът подскачаше, пръскаше слюнка и размахваше някаква хартия. Джери заплашително надвисваше над него, издал напред англосаксонската си челюст. Лявото му око срамежливо се криеше зад огромна лилава синина, но затова пък дясното направо пламтеше през падналия над него кичур коса. До Джери, хванал го за рамото, се суетеше офицер от ВМС на САЩ със златна „зелка“ на фуражката.

— Do keep quiet, Jerry! 3 3 По-спокойно, Джери! (англ.). — стенеше той.

Зад дебелака се тълпяха високи мускулести младежи, по които висяха тежки неудобни калъфи. Зад Джери и офицера от ВМС, здраво стъпили върху пясъка с тежки обувки, неподвижно стояха двама сержанти от военната полиция. Юмруците им в бели ръкавици бавно се свиваха и отпускаха.

— Ние имаме право да снимаме и ще снимаме! Ето разрешение от губернатора!

— Не, няма да снимате, проклети да бъдете дано!

Барон Като и капитан Исида се спогледаха, изпъчиха се и с каменни лица тръгнаха напред. Те спряха между дебелака и Джери, обърнаха се към американците и отдадоха чест:

— Капитан трети ранг барон Като, офицер от отдела за координация към щаба на Н-ския военноморски район.

— Капитан-лейтенант Исида, офицер от отдела за координация.

Пръв се опомни офицерът от ВМС на САЩ. С труд подбирайки думите, той каза на японски:

— М-м-м… капитан трети ранг Колдуел. Мм… здравейте…

— Лейтенант Смитсън, адютант на командира на базата „Шарк“ — изръмжа Джери. — С какво мога да бъда полезен?

— Негово превъзходителство господин командуващият Н-ския военноморски район предава на господа американските офицери своите уверения за доброжелателното си отношение към тях и изразява дълбоко съжаление по повод наличното недоразумение между господа американските офицери и снимачната група на кинокомпанията „Амато-фируму“. Той благоволи да се безпокои, че господа американските офицери…

Исида се прозина. Той си спомни, че още не е закусвал, и се огледа, шарейки с поглед по фирмите на павилионите. И в този момент откъм морето се чу странен звук. На километър от брега, до самата линия на отлива блесна оранжев пламък. Плътен стълб от мокър пясък и пара се издигна над водата, за секунда застина неподвижно и бавно започна да пада. Гръмотевичен удар разтърси въздуха.