Рей Олдридж - Императорът на света

Руиз с удоволствие забеляза, че видът на Реминт е доста окаян. Бронята над лявото му бедро висеше на късове, той забележимо накуцваше. Доспехите на лявото му рамо бяха само леко повредени, но самата ръка висеше като бич, макар че продължаваше да стиска отломомета. В дясната си ръка убиецът държеше вибронож, а кабелът от летящия мехур бе завързан за халка на колана му.

Но дори в такъв окаян вид Реминт продължаваше да е страшен. Руиз се чувстваше жалък и безпомощен в сравнение с този генширан колос. Какво можеше да противопостави на такава машина за убийства?

Точно когато Реминт преминаваше покрай него и края на амфитеатъра, на агента му хрумна нещо. Нямаше време за оценка на плюсовете и минусите на моментално оформилия се план. Само изненадата можеше да доведе до успех. Той скочи и се хвърли, пресичайки пътя на летящия мехур.

Реминт реагира на атаката, когато до носилката оставаха два метра. Той се обърна към нападателя и вдигна оръжието, само че малко по-бавно от обичайната си нечовешка скорост. Руиз се концентрира върху опита си да се удари в мехура с цялата си тежест и вдигна ръка, за да защити раненото си рамо. Вече прелиташе покрай мехура, когато цялото му тяло изтръпна от болката от удара.

Носилката политна напред, удари Реминт по ръката и я отклони. Зарядът отломки прелетя покрай Руиз. После хромираното шаси се вряза в корема на убиеца и го отхвърли назад, така че той се препъна от ниския парапет на амфитеатъра.

Руиз скочи върху носилката, размахвайки с всички сили тоягата. Падайки, Реминт успя да вдигне оръжието, но тоягата се стовари върху пръстите му, преди той да стреля за последен път. Отломометът отлетя, описа висока дъга и падна в ямата.

Руиз погледна противника си в лицето, преди той да падне долу. Върху лицето на убиеца беше застинало мъртво изражение, студено устремените нанякъде очи не виждаха нищо.

Бившият агент се втурна напред, прегазвайки викащия и размахващ ръце Публий. Реминт най-накрая се подчини на силата на тежестта и рухна в ямата. Разперените му пръсти на косъм не успяха да хванат шасито на летящия мехур. Ударът се бе оказал прекалено силен, за да успее да се задържи.

Падайки, убиецът с цялата си тежест дръпна въжето от носилката. Грамадното тяло тежеше повече от стабилизаторите на летящия мехур и за миг изглеждаше, че носилката ще се преобърне. Във всеки случай Руиз щеше да полети след противника си, ако не беше ударил въжето с ножа си. Едновременно с него и Реминт направи същото.

Кабелът се скъса.

Рамото на агента бе пронизано от дива болка, той наведе поглед, за да провери дали ръката му си е на мястото.

Летящият мехур се разклати и се изправи. Руиз със смайване свиваше и изпъваше ръка, без да обръща внимание на изтичащата като ручей кръв.

Той погледна надолу и видя как мечкоподобните се хвърлиха към приземилия се сред тях гигант. Един от тях връхлетя Реминт с неуловима бързина и заби ножа си в процепа между пластините на бронята на лявото рамо на човека.

Убиецът замахна с виброножа и дребната глава на нападателя отлетя надалеч. После Реминт стисна ножа със зъби, подскочи и се хвана със здравата си ръка за ръба на амфитеатъра. Сърцето на Руиз се сви — този човек беше чудовище. Нито един представител на човешкото племе не беше способен на такъв скок.

Агентът скочи от носилката и понечи да размаже с тока на обувката си пръстите на противника. Това едва не се превърна във фатална грешка. Реминт се пресегна и го хвана за глезена. Руиз успя да се измъкне със страхотно усилие. Пръстите на убиеца се плъзнаха по обувката. От ужас дъха на агента спря.

Гигантът отново рухна в ямата и този път малките воини бяха готови за появата му. Двама от тях моментално забиха ножовете си в пролуките между пластините на бронята и краката на убиеца се подкосиха.

Руиз не гледа докрай. Той се отдръпна по-надалеч от ръба, придърпа към себе си мехура и блъскайки го пред себе си, се затича с всички сили към шахтата на асансьора.

— Почакайте — разнесе се непривичен за Публий слаб и жален глас. — Кой сте вие?

Руиз за пръв път от началото на схватката обърна внимание на създателя на чудовища и видя, че Реминт е отрязал клепачите му и е сипал в очите му някаква киселина. Под бедрата на безумния хирург имаше локва кръв — очевидно убиецът беше срязал сухожилията му.

— Аз — отвърна Руиз, без да забавя темпо и дишайки пестеливо.

За негово смайване Публий се усмихна.

— Руиз Ау? Ти се справи с въплътеното отмъщение на Юбере? Господи!