Рей Олдридж - Императорът на света

Руиз се отдръпна от завесата и тръгна да отвори вратата към жилищните стаи.

— Не! — повтори митологът рязко и настойчиво. — Той има шпионско кълбо там, а също и едно в ротондата. Би поставил и тук кълбо, но „Зелен вятър“ са много чувствителни на тема „осигуряване на конфиденциалност“. Затова тук разполагат с най-добрата антишпионска техника.

— Защо ми разказваш всичко това? — учуди се Руиз.

— Защото го мразя с цялата пустота на сърцето си — отвърна митологът с нисък, страстен, изпълнен с неподправени чувства глас. — Този човек опропасти живота ми, колкото и жалко съществуване да водех преди срещата си с него. Той ме зарази с неврофага, който изяде зрителните ми нерви и все още седи в черепа ми, и никога няма да ми позволи да виждам отново. Всичко това е заради глупавия каприз на този гад. Слепотата придавала на разказите ми по-голяма „мистична значимост“, както се изрази той. Сякаш великите митолози на древността не биха се втурнали да си купуват очи, ако имаха такава възможност.

Той се изплю и по случайност не уцели крака на посетителя.

— Нима не те е страх от него? — попита почти шепнешком Руиз.

Митологът леко омекна, сякаш от него бяха изтекли прекалено много емоции.

— Разбира се, разбира се. Затова и не помогнах на пиратските главатари, а можех да им помогна, макар и да не знаех къде е той в момента. Но после той дойде при мен и започна да говори за теб, за това как ще те хване. Не мога да ти обясня как се досетих, че той всъщност е мъртъв, но някак си го разбрах и вече не се страхувам чак толкова.

— Мъртъв?

— Мъртъв! Сега той е машина, нечие бездушно оръдие. Геншите са направили с него всичко, което са могли, и Реминт вече го няма. Може би сега, когато е мъртъв, ти ще успееш да го победиш. Ще успееш ли?

Киборгът обърна рязко глава към Руиз. Незрящите му зеници пламтяха.

— Длъжен съм да опитам — отвърна Руиз.

Кой знае защо, вестта, че Реминт е обработен от геншите, не го учуди особено. Обстоятелствата около посещението му на Суук и съпътстващите събития започваха да придобиват определена закономерност. Чувстваше се като актьор в някаква безумна пиеса, пълна с мрачна символика и сложна изискана ирония.

— Къде е той?

Митологът мълча дълго и Руиз вече се чудеше как да измъкне от него нужните сведения, без да привлече вниманието на охранителните устройства на „Зелен вятър“. Но киборгът най-накрая заговори с висок пресеклив глас, напълно различен от драматичния тембър, който бе използвал до момента:

— Ако ти кажа, а ти претърпиш неуспех, той така ще ме подреди, че ме е страх даже да си го помисля.

— Няма да те подведа — отвърна Руиз с най-уверения тон, на който е способен.

Киборгът кимна:

— Не е изключено. Ти много приличаш на Реминт отпреди да го убият — Изглежда, той беше взел решение. Гърбът му се изпъна, гласът придоби твърдост. — Той нареди да изпращам съобщения за него в двореца за развлечения „Блясъка на насладата“, който е разположен само на две равнища под „Зелен вятър“, в същия небостъргач. Разбира се, аз не мога да гарантирам, че той е там, но… потърси го в стая В–448.

— Благодаря — отвърна Руиз и излезе.

— Блестящо представление — каза Реминт на киборга, който вдигна глава въпросително.

После убиецът превключи монитора на външното шпионско кълбо и последва Руиз, който вървеше бързо към изхода на Залата на болката и обновлението.

Кореана поклати глава недоверчиво:

— Нима омразата на митолога не те вълнува? Чувствата му несъмнено са истински. Не е ли опасно да се оставя живо толкова враждебно настроено създание?

Реминт я погледна без никакво изражение и не отговори.

Доколкото Руиз разбра, жената не го последва, макар да му се стори, че когато напускаше ротондата, улови нейния интерес. Бившият агент вървеше колкото се може по-бързо, за да не привлича излишно внимание към себе си. Докато крачеше през залите и коридорите, той размишляваше за шпионското кълбо, споменато от митолога. Със сигурност приборът го следваше през цялото време. Как да се избави от нежелателния спътник преди да стигне до двореца за развлечения?

Руиз напусна „Зелен вятър“ през задния вход, предназначен за онези, които не искаха да афишират хобито си и предпочитаха да останат незабелязани. След като изскочи през изхода, той моментално се обърна и се върна във фабуларията.

Както и се надяваше, паралелният вход беше снабден с прибори, които унищожаваха средствата за проследяване. Тази услуга се правеше на посетителите срещу допълнително заплащане и Руиз изчака в шлюза за безопасност, докато електрониката пречисти въздуха и открие в него шпионските кълба, които се оказаха цели три. Една механична ръка ги изгреба от дезактивизационната камера и ги подаде на клиента в запечатан найлонов плик.