Г. Орм - Кълбеста мълния

— Погледни какво правят янките — каза Макс Салтсер и се облакъти на края на канализационния люк.

От вратата на дома на Организацията за разпространение на американската култура изскочи двуметров мъж и се понесе с налудничава скорост към следващата пресечка. Зад Роберт Фостер едновременно стартираха двама мъже. Това бяха Фрай и Бенкрофт. Те не оставаха един от друг ни крачка.

След тях започна истинско представление: служащи, чистачки, машинописки, началници на отдели, прекрасната мис Сара Флеминг, Джим Перкинс — с една дума, целият персонал на Организацията се евакуираше от дома с поразителна скорост. Слухът за бомбата, която всяка минута можеше да избухне със страшна сила в кабинета на мистър Добс, се разнесе из дома по-бързо, отколкото самият взрив.

— Упражняват се със своите атоми… — реши Ерик Мюлер и изплю угарката в канавката.

— Гледай как бягат! — разсмя се Салтсер. — Някои даже са без палта.

— Да биха бягали до самата Америка така — въздъхна Мюлер.

Един от последните, когото изригна вратата на Организацията за разпространение на американската култура, беше главният директор на Организацията Френк П. Добс! И неговото бягство беше своевременно. Едва той се скри зад ъгъла на пресечната и в дома изгърмя взрив. Стъклата на прозореца на кабинета на Добс полетяха на улицата като блестящ дъжд от парчета. След две минути се чу нов взрив, още по-силен. След това всичко млъкна. От разбитите прозорци започна да се спуща надолу вонящ дим.

— Ама че учреждение — мърмореше Мюлер, — вмириса цялата улица. По-добре да си вървим, Макс, кой знае какво може да излезе от това.

След един час в дома се осмелиха да влязат първите сапьорни части на американската армия, снабдени с противогазови маски и защитни дрехи срещу радиоактивни излъчвания. Зданието беше абсолютно празно. Подир войниците страхливо влезе Френк П. Добс.

Сапьорите проникнаха в кабинета на Добс и видяха следната картина: посред стаята на малката кръгла маса седеше черен сандък с отворен капак. Взривът по странни обстоятелства се беше проявил само на едно място — под вратата на касата на мистър Добс. Тежката стоманена врата беше откъсната от пантите и потъмняла от пушека. Статуята на свободата победоносно стоеше между разхвърляните по масата книжа и документи. Един войник скришом погледна във вътрешността на черния сандък и учудено сви рамене: там имаше само неголям акумулатор, няколко релета, кондензатори и дебела индукционна макара.

— Какво е станало? — запита Добс. — Къде е трупът на инженера?

— Някой е разбил касата, мистър — отговори лейтенантът на сапьорите.

Добс, поклащайки се, пристъпи към масата и в недоумение погледна царящия пред касата безпорядък.

— Нещо откраднато има ли? — с любопитство попита лейтенантът.

Добс само махна с ръка, в знак че войниците могат да си отиват. Момчетата с оловните дрехи с тежка стъпка заслизаха по стълбите.

След като се увери, че в дома няма нищо опасно, Роберт Фостер влезе в кабинета на господаря. Добс все още стоеше пред касата и гледаше в нейната празна утроба.

— Той навярно се е въртял за книжата на Шмидт — направи предпазлива забележка Фостер.

Действувайки точно по правилата на книгата „Как да направим кариера и да спечелим приятели“, Фостер и този път попадна на целта. Добс само разпери ръце:

— Това може да види всеки идиот!

— Е — Фостер насмешливо се усмихна, — ние в най-лошия случай не сме в загуба. Последната партия немски марки, с които платихме на Шмидт, са така лошо напечатани, че от три крачки може да се познае, че са фалшиви. С тях той непременно ще пропадне.

— По дяволите Шмидт! На книжата на Шмидт аз плюя. Но нима не виждате, че този бандит е отмъкнал със себе си и разписките?

— Какви разписки?

— Разписките на Краузе, разписките на всички други. Разписката на лигата на дребните земевладелци, разписката на партията на домопритежателите, разписката на партията на нацистите, разписката на републиканския съюз на свободомислещите! — Добс се хвана за главата.

— Този, този Лейман излезе ловък хлапак — предпазливо се изрази Фостер.

Без да каже дума, Добс пъхна под носа на майора лист хартия, който лежеше пред поставката на статуята на свободата. Фостер го прочете, отвори уста, за да изрази гръмко мнението на мистър Добс, но отново я затвори. За пръв път той сериозно се усъмни ще има ли от това някаква полза за бъдещата му кариера.