Г. Орм - Кълбеста мълния

— Как мислите вие, Фостер, не е ли странно, че Георг Лейман е избягал със своето изобретение скоро след Шмидт?

Роберт Фостер принципно нямаше свое мнение. Преди десет години като незначителен служащ той си изписа за два долара книгата „Как да направим кариера и да си спечелим приятели“. Дълбоко жизнените тезиси на тази книга решиха неговата по-нататъшна съдба. Действувайки точно по назубрените двеста и двадесет правила, от които седемдесет и осем гласяха винаги и за всичко да имаме само мнението на своя господар, Фостер се издигна удивително бързо. Похарчените за книжката два долара плюс пощенската марка се отплатиха с баснословни проценти.

— Бягството на Шмидт не остана, разбира се, тайна. Вероятно това е подбудило и Лейман — изказа се Фостер.

— И аз така мисля — кимна Добс.

Всичко изглежда бе правилно. Ако малката сделка с Лейман сполучеше, тогава Франк П. Добс можеше да плюе на разпространяването на американската култура в Европа и да се заеме с по-спокойна и доходна работа в своя роден Детройт.

Добс натисна копчето и бронзовата девица се отзова:

— Слушам, мистър Добс.

— Изпратете тук Перкинс.

— Веднага, мистър Добс.

В кабинета се появи Джим Перкинс. Той работеше при мистър Добс като пътуващ агент по разпространение на електрически уреди, продавайки на наивните немци електрически самобръсначки, театрални електрически ветрила, електрозапалки и електрически гърбочесала. В случай на необходимост той изпълняваше ролята на личен съветник на Добс по техническите въпроси, особено ако се засягаха секретни работи, които не биваше да се разкриват на странични специалисти.

— Перкинс — произнесе Добс с властен глас и погледна нисичкия човек, който като топчица се беше дотърколил до масата на господаря, — днес имаме за вас особена работа.

— Нов електроапарат? — Перкинс още повече ококори своите рачешки очички.

— Нещо от този род. Това, което днес ще видите и чуете, трябва да остане абсолютна тайна. Ясно ли е?

— Абсолютна тайна — повтори Перкинс с шепот.

— Слушали ли сте за кълбестата мълния?

— Разбира се, мистър Добс.

— Това разпространено нещо ли е?

— Много рядко, мистър Добс. До ден днешен никой не знае как се образува. Това е мълния с много миролюбиви наклонности, мистър Добс.

— Какво! Няма ли да ми кажете още, че е червена?

— Бяла е, мистър Добс! Понякога малко розова. А миролюбива е за това, че понякога само уплашва и отлетява.

— Не дрънкайте! Аз искам да зная що за нещо е тази кълбеста мълния.

— Това още никой не знае, мистър Добс. Моята леля в тридесет и втора година видяла кълбеста мълния със собствените си очи. Това било нажежено кълбо, приблизително колкото футболна топка. То се търколило надолу в комина. Леля стояла до печката и печела банички, когато кълбото изскочило от вратата на печката и мълнията паднала на пода. После тя се търколила в бюфета, счупила две чинии, отишла зад паравана, изхвърлила на масата дюшека от кревата, потъркаляла се малко между одеялата, накрая излетяла през прозореца и разбила на трески растящия в съседния двор двестагодишен дъб.

— На трески? А повече вреди не направила?

— Леля от страх изтървала баничките в помийното ведро. Това било голяма загуба. Тогава времената били тежки, мистър Добс.

— А вие не сте ли чели тези глупости в някоя книжка, Перкинс? — попита Добс подозрително.

Джим Перкинс направи оскърбена физиономия.

— Мистър Добс, за това писаха по него време всички вестници. Парчетата от чиниите и сега се намират в нашия градски музей, тях вече колко години ги продават за спомен на посетителите. За сметка на тези парчета се храни пазачът на музея. И аз имам няколко парчета в къщи. Ако искате…

Добс махна с ръка и го посъветва:

— Продавайте ги на немците.

— Няма да вървят. Немците предпочитат повече стоки, които се ядат, мистър Добс.

— Млъкнете, Перкинс, и слушайте. Вчера дойде тук един човек от… но все едно откъде се е явил. Казваше се…

— Лейман — подсказа Фостер и загаси цигарата върху тока на обувките си.

— Вярно, Лейман. Този тип иска да ни продаде един апарат, с който може изкуствено да се създава кълбеста мълния и после да се управлява по собствено желание. Какво мислите вие за това, Перкинс?

— Великолепно! Великолепно!

— Питам за вашето мнение: дали Лейман е просто аферист, или от това може да излезе нещо?

— Трудно е да се каже, мистър Добс. Принципно, разбира се, всичко може да стане. Електричеството крие хиляди възможности.