Г. Орм - Кълбеста мълния

— Вие за какви ни мислите? — сърдито каза Добс.

— За деловити американци — вежливо се усмихна Лейман.

Добс намръщи вежди. Немецът бе дързък. Но бизнесът си беше бизнес. И ако Лейман беше предпазлив, това не бе чак толкова лошо.

— Прекрасно! Покажете ни как действува апаратът.

— Позволете ми да направя отначало малко техническо пояснение. От техническите въпроси, предполагам, господата разбират достатъчно добре.

Добс с достойнство кимна. Перкинс се усмихна, отвисоко. Фостер направи презрителна гримаса, показваща, че той счита такъв въпрос за излишен. Колинс глухо простена:

— Подлеци… замъкнаха ме на някаква си лекция.

Само Фрай запази невъзмутим вид.

— Всички вие навярно сте чували — започна Лейман, — спецотделът при хитлеровия щаб Н–19 до самия край на войната търсеше ново оръжие. Под това обикновено разбираха или атомната бомба, или реактивен снаряд. Само малцина знаеха, че се вършеха бързи приготовления за производството на още едно мощно оръжие. Проблемът, който така бързаха да решат, се отнасяше до концентрацията на електроенергията на атомите в пространствен минимум при помощта на тяхното вътрешно-динамическо равновесие. С това се достигаше потенционално натрупване ма колосални количества енергия в летателно състояние.

— Ясно! — прекъсна го Добс. — Карайте накъсо!

— В природата се наблюдават явления като все още малко изучената кълбеста мълния. Както е известно, победоносното настъпление на американската армия прекъсна нашите изследвания. Началникът на отдел Н–19, доктор Вилхелм Гуртлер, загина при бомбардировка, неговият помощник инженер Ояру Котаро изчезна безследно. Изчезнаха и всички документи.

Добс въпросително погледна Фостер. Той кимва, потвърждавайки истинността на съобщението.

— Аз работех в отдела Н–14 — продължи Лейман — и сведенията, които имахме по този въпрос, бяха повече от повърхностни. Но един щастлив случай, за който тук няма да се впущам подробно, ми даде в ръцете някои ценни данни. След войната аз продължих изследователската работа и в резултат на това се явява апаратът, който виждате. Господа, обръщам вниманието ви, че това е само малък модел. Той може да произвежда кълбести мълнии най-много до 12 м енергоединици. По този принцип нищо не пречи да се приготвят апарати десет, сто и даже хиляда пъти по-мощни.

Херберт Фрай се покашля и запита:

— Защо, прощавайте, вие решихте да напуснете работата си във фирмата „ГОЕЗ“?

Георг Лейман се усмихна:

— По икономически съображения. Едва ли моите съотечественици ще дадат един милион марки за моя апарат.

Мистър Добс смръщи вежди. Не му се харесваше, когато германците се усмихваха самоуверено. И въобще този момък имаше твърде честни сини очи и открито лице. Много неопределен тип — с такива трудно се върши работа. Немците от рода на Краузе са по-разбрани. Като погледнеш такъв, можеш веднага да определиш колко му струва душата заедно с палтото. С тях няма какво да се пазариш. А този умее да иска.

— Искате един милион марки? Ние още не сме решили. Покажете как работи вашият апарат.

— С удоволствие! Ще направя една съвсем безобидна мълния. Да кажем, от два милиона енергоединици.

— Но ние не можем да я оставим току-тъй да лази из стаята — страхливо каза мистър Добс.

— Кълбестата мълния, която ще направя, е напълно управляема. Тя няма да избухне по-рано, отколкото аз желая.

— Ако избухне?

— Тогава, разбира се, от тия помещения едва ли ще остане нещо — равнодушно каза Лейман.

Херберт Фрай нервно потрепери и здраво стисна дръжката на жълтото кресло. Добс възкликна:

— Весела перспектива! А с какво гарантирате, че нищо няма да се случи.

— Аз сам се намирам в тази стая, мистър Добс — отговори немецът.

— Малко утешение. Но добре. Направете своята мълния и я изпратете някъде. Нека избухне, само че не тук.

— Къде ще заповядате да я изпратя?

— Фостер, какво мислите по този въпрос?

— Моето мнение, мистър Добс, е да изпратим кълбестата мълния в къщата на Джим Перкинс. При щастлив случай тя ще изпотроши там още няколко чинии, парчетата на които може после успешно да се продават.

Перкинс почервеня, Добс се разсмя.

Мощността на мълнията решиха да намалят наполовина и да изпратят извън града на хълма, където се намираха средновековни развалини.

Лейман пристъпи към апарата, извади от джоба си малък патрон, който напомняше взривен капсул, и го пъхна в отвора, заобиколен с хромирана ивица.