Г. Орм - Кълбеста мълния

— Започваме, господа!

Роберт Фостер премина през стаята и се спря по-близо до вратата.

— Започвайте! — изкомандува мистър Добс и се закашля от скрито вълнение.

Немецът натисна едно копче, чу се леко щракване, апаратът забуча.

— Вече започна разпадането на работното вещество на свободна електроенергия и динамическа концентрация на електроните. Мощност приблизително сто хиляди енергоединици.

Джим Перкинс изблещи очи. Още малко, и те сякаш ще изхвръкнат и ще се търкулнат по пода също като стъклени топчета за игра.

— По дяволите! — изхриптя Колинс и направи опит да стане.

— Спокойно! — кресна Добс.

— Триста хиляди енергоединици — съобщи Лейман.

Инженер Бенкрофт настръхна и започна полека да се премества по-близо до вратата.

— Къде пълзите, Бенкрофт? — промърмори Добс. — Елате по-наблизо. Вие сте длъжен да кажете своето мнение.

— Благодаря, мистър Добс, аз и оттук виждам прекрасно — прошепна Бенкрофт и не се мръдна от мястото си.

— Осемстотин хиляди енергоединици — съобщи Лейман.

— Може би стига? — с треперещ глас запита Фрай.

— Стига! — реши мистър Добс. — Махнете тази дяволска мълния от стаята.

Лейман натисна едно копче, хвана изящната ръчка и я натисна. Ръчката не се помръдна.

— Е? — запита Добс нетърпеливо.

— Сега, мистър Добс! — Лейман натисна по-силно, чу се трясък и ръчката се счупи. Джим Перкинс подскочи от стола, изправи се и отново безсилно падна обратно.

— Какво се случи? Защо не изпращате своята кълбеста мълния?

Лейман побледня. Той се мъчеше да пъхне счупената ръчка обратно в отвора, но напразно.

— Ръчката за управляване се счупи, мистър Добс. Аз сега… един момент. — Лейман се опита още веднъж да пъхне края на блестящото парче на неговото място.

— По-скоро! — изрева Добс. — Вие ще си играете, докато избухне.

— Не мога да изключа апарата, мистър Добс — уплашено прошепна немецът, — ръчката за управление не работи.

— И сега какво? — Добс се приповдигна зад масата, вкопчил двете си ръце в статуята на свободата.

— Кълбестата мълнии все повече се увеличава. Боже мой! Сега е вече два милиона единици…

— Два милиона единици! — изкрещя Добс.

— Най-после… В края на краищата тя ще избухне. Мистър Добс, ей сега ще се опитам пак! — Лейман отначало въртеше разни ръчки, натискаше копчета.

Бученето в апарата ставаше по-силно, засвятка червената сигнална лампичка. Бенкрофт скочи към апарата, погледна скалата на прибора и изкрещя:

— Седем милиона! Цялото здание ще се събори!…

Добс истерически викаше:

— Веднага спрете машината! Счупете сандъка! Аз ще ви покажа мълния! — задъхвайки се, Добс замаха с ръце и се подпря на стената.

— Сандъкът не бива да се отваря! — надвика го Лейман. — Тогава взривът ще избухне моментално. Мистър Добс, аз нищо не мога да направя. Дръжката… — Лейман натисна още едно копче и после крачка по крачка започна да се отдалечава от страшно бръмчащия апарат.

Първи не издържа Фостер. Неговата дълга фигура се мярна в полуотворената врата и изчезна.

— Фостер! Майор Фостер! Върнете се веднага.

Но Фостер вече го нямаше. С три големи скока той пролетя през стаята на секретарите. Участвувайки в битката под Ардените, майорът имаше отлична тренировка.

— Роберт! — извика Сара Флеминг. — Какво се е случило?

— Бягай! След малко всичко ще полети по дяволите! — изкрещя началникът на третия отдел на Организацията за разпространение на американската култура и се хвърли надолу по стълбите със скокове, на които биха завидели даже професионални спортисти.

Неочакваното побягване на Фостер отвори свободно поле за действие на всички, който се намираха в стаята. Херберт Фрай се приповдигна, направи две бавни крачки и после удивително дълъг скок… Обаче без да вземе предвид действията на Бенкрофт, той се сблъска с него на вратата и само налетелият върху тях Колинс ги изблъска от кабинета. Подир тях се търколи като билярдна топка Джим Перкинс, блъсна се в жълтото кресло на Фрай и се понесе нататък.

В помещението оставаха само Френк П. Добс и инженер Георг Лейман. Притиснати към две срещуположни стени на стаята те вцепенено гледаха пращящия сред стаята апарат. Изведнъж в апарата се чу рязко щракване и между двете излизащи от апарата остриета изскочи грамадна жълта искра. Техните нерви не издържаха. Лейман пръв се хвърли към вратата, но мистър Добс се оказа по-пъргав. Леката фигура на инженера от удара се сви под остър ъгъл и полетя встрани. От апарата се отдели нова, още по-силна искра.