Теодор Стърджън: Вълшебниците от Ксанаду

— Възможно е. Бихте ли ни казали какво означава да си сенатор на планетата Кит Карсън?

— Член е на Сената, служи на Върховната власт, а от своя страна е водач на един свободен народ.

— А съпругата му?

— Споделя неговите привилегии. Тя може да поднесе ядене на член на Върховната власт, но на някой друг едва ли, камо ли на един чужденец с неудостоверена самоличност.

— Интересно — каза Танайн, докато момчето тихо изказваше подтисканото си дотогава удивление от сондата на Брил или от самия Брил. — Кажете, не сте ли удостоверили самоличността си?

— Направи го, при водопада — настояваше момчето.

— Но аз не ви дадох никакви доказателства — заяви надменно Брил. Той видя как бащата и момчето се спогледаха. — Акредитивни писма, писмени пълномощия.

Той докосна торбичката, която висеше на гравитациония му пояс.

Уонайн попита наивно:

— Да не би според акредитивните писма вие да не сте Брил от Кит Карсън в системата Съмнър?

Брил го погледна навъсено, а Танайн нежно го укори:

— Внимавай, Уонайн.

Той се обърна към Брил:

— Между нас има, разбира се, много различия, както обикновено между два различни свята. Но в една прилика съм сигурен, понякога младите избират правия път на безразсъдството пред лъкатушенията на разума.

Брил мълчеше и премисляше. Това е някакво извинение, може би, реши той и кимна рязко с глава. Младостта тук беше смекчаващо вината обстоятелство. Едно момче на възрастта на Уонайн, на Карсън щеше да е войник, готов да понася несгоди. И никой нямаше да се извинява вместо него, нито пък щеше да си позволи подобна нетактичност. Никога!

Той каза:

— Тези акредитивни писма са за вашите правителствени служители, когато се срещна с тях. Впрочем, кога може да стане това?

Танайн повдигна рамене:

— Когато поискате.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Отлично.

— Далече ли е от тук?

Танайн изглеждаше озадачен.

— Кое да е далече?

— Вашата столица, или изобщо мястото, където се свиква Сенатът.

— Ах, разбирам. Но той не се свиква в смисъла, в който вие го разбирате и независимо от всичко, заседава непрекъснато, както се наричаше това преди. Ние…

Той сви устни и произнесе две мелодични срички, после се засмя.

— Моля за извинение — каза сърдечно. — В Стария език липсват някои думи, някои понятия. Какво казвате вие за ъ-ъ-ъ… присъствието на всички, осъществено чрез присъствието на един?

— Струва ми се — подзе Брил внимателно, — че би било по-добре, ако се върнем на започнатата тема. Искате да кажете, че вашият Сенат не заседава в специална сграда и в определно време?

— Аз… — поколеба се Тан, после кимна. — Да, точно така, дотолкова, доколкото той…

— И няма никаква възможност да се обърна с лично послание към вашия Сенат, така ли?

— Не съм казвал такова нещо. — Тан два пъти се помъчи да изрази мисълта си, а междувременно Брил бавно присвиваше очи. Тан изведнъж избухна в смях. — Да се говорят отживелици на Стария език и да се разговаря на него с приятел, са две различни неща — каза той натъжено. — Как бих искал да научите нашия език. Мислите ли да опитате? Той е рационален и в основата му е залегнало цялото човешко знание. Вие на Кит Карсън положително имате и друг език освен Стария?

— Аз ценя Стария език — отвърна Брил сковано, като се мъчеше да извърти въпроса. Говореше много бавно, сякаш насреща му имаше бавноразввващо се дете. — Бих желал да зная кога ще бъде възможно да ме свържете с представителите на властта, за да обсъдя с тях някои планетарни и междупланетарни проблеми.

— Защо не ги обсъдите с мен?

— Вие сте сенатор — отвърна Брил с тон, от който се подразбираше: „Но вие сте само един сенатор“.

— Така е — каза Танайн.

Брил попита с подчертано търпение:

— С каква дейност се занимава един сенатор тук?

— Осъществява връзката между хората от своята област и тези от останалите. Той е и човек, който познава специфичните проблеми на една малка част от планетата и може да ги направи достояние на планетарното управление.

— А на кого служи Сенатът?

— На хората — каза Танайн така, сякаш го бяха помолили да повтори казани вече неща.

— Да, да, разбира се. А кой тогава е в служба на Сената?

— Сенаторите.

Брил затвори очи и едва успя да подтисне раздразнението, което се надигаше у него.

— Какъв — попита той с леден тон — е съставът на вашето правителство?

Момчето жадно ги наблюдаваше, ту единия, ту другия, като запалянко, който следи бързото подаване на топката. И ето че попита: