Теодор Стърджън: Вълшебниците от Ксанаду

Хора с такава душевност и придобили толкова умения, не могат да бъдат роби. Веднъж просветлени, те бяха обзети само от един стремеж — да бъдат свободни. Когато някой от тях получеше висшето усещане за свобода, той ставаше специалист в тази насока, после други го надминаваха и така до момента, когато милиард и половина човешки същества не притежаваха талант, по-велик от този, да се чувствуват свободни.

И така, със старата култура на Кит Карсън беше свършено. Там се зароди нещо ново, чието влияние изпитаха и съседните планети.

И понеже Брил знаеше каква е мисията на сенатора, поиска да я изпълни, и успя.

Оплели ръце, Танайн и Нина тихо си пееха, когато в нишата звънна чаша.

— Ето, пристигна още един — обади се Уонайн, който беше седнал в краката им. — Интересно, него пък какво ли ще го накара да си изпроси, да поиска назаем или да открадне от нашите колани?

— Това е без значение — отвърна Танайн, като се протегна блажено, — важното е, че ще го получи. Кой е той, Уонайн, неговата машина ли вдига такъв адски шум от другата страна на малката Луна?

— Не — отвърна Уонайн. — Онзи още си стои там и надава викове, като си въобразява, че ние не знаем за пристигането му. Не, това е корабът, който се носи над областта Флийт Уинг от две година насам.

— Значи с тази победите ни стават осемнадесет?

— Деветнадесет — поправи го Нина унесено. — Добре помня, защото осемнадесетата беше този, който току-що си тръгна, а седемнадесетата — малкият смешен Брил от системата Съмнър. Тан, за известно време този мъж беше влюбен в мене.

Но какво ли значение можеше да има такава една подробност.

© 1956 Теодор Стърджън

© 1983 Вяра Чолакова, превод от английски

Theodore Sturgeon

The Skills of Xanadu, 1956

Сканиране и OCR: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1646]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46

Quod erat demonstrandum — което трябваше да се докаже (лат.). Б.пр.