Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Къде? — изръмжа той. — Срещу кого?

— Не знам.

— И аз не знам. Когато мистър Уейлман за първи път се появи тук преди осемнадесет дни, аз направих предположението, че Дайкс е написал този роман и че той и двете жени са убити заради факта, че са знаели за съдържанието му. Също така предположих, че е замесен някой от юридическата кантора. Всичко това се потвърди. Друго засега не ни е известно.

Аз преглътнах още една палачинка.

— Значи моето пътуване до наводнената Калифорния е било напразно?

— В никакъв случай. Накарахме да се размърдат, по-точно да излязат на повърхността. Сега трябва да продължим с нещо ново.

— След закуска? Но аз не съм спал цяла нощ!

— Ще видим. Когато едно събитие тръгне да се развива, то трудно може да бъде спряно — той погледна към стенния си часовник. — Закъснявам. Ще видим. Радвам се, че се върна — Улф стана и напусна кухнята.

Довърших закуската, прегледах сутрешния вестник и се качих в кабинета. Нямаше да се учудя, ако бях заварил купчина неотворена поща, но се виждаше, че в мое отсъствие Улф не се е старал да мисли кой знае колко. Разписките и другите хартии бяха извадени от пликовете и старателно наредени. Настолният календар бе отворен на девети март, т.е. днес. Трогнах се. Прегледах няколко сметки, взех си куфара и се качих в стаята си. Когато съм в нея, винаги включвам телефона, но този път забравих. Отворих куфара, поставих всичко по местата си и в този миг на вратата се появи задъхан Фриц.

— Телефонът — извика той, — мистър Къриган иска да говори с мистър Улф.

— По дяволите! Забравил съм да го включа. Сега ще вдигна.

— На телефона е Арчи Гудуин.

Мислех, че отсреща е мисис Адамс, но се оказа, че е самият Къриган. Той процеди през зъби, че желае да говори с Улф. Отговорих, че до единадесет часа е зает. Тогава той каза, че биха искали да се видят с него. Попитах кой по-точно.

— Аз и моите съдружници.

— В единадесет ще ви бъде ли удобно? Или в единадесет и половина?

— В единадесет. Ще се постараем да бъдем точни. Преди да приключа с бръсненето, позвъних на Улф по вътрешния телефон:

— Бяхте прав. Когато събитията тръгнат да се развиват, те трудно могат да бъдат спрени. Шефовете на кантората ще бъдат при нас в единадесет.

— Виждаш ли. Даже не трябва да измисляме нови неща.

— Часът бе десет и половина и аз се залових с мои си работи. Умея да се обличам бързо, но не обичам да ме принуждават да го правя. Когато слязох долу, бях готов на всичко, включително и за неколкочасов сън. Но явно бе, че за последното ще трябва да почакам.

Те закъсняха с десетина минути и затова Улф ги изпревари в приемната. Преди да започне разговорът, забелязах една интересна подробност. Ако помните, точно срещу Улф, зад бюрото, има червено кожено кресло. Това е най-удобното място за посетителя, но когато идва група от няколко души, в него сяда най-старшият от тях. Когато нашите посетители бяха тук миналия път, в него седеше Къриган. Сега обаче там се настани белокосият, безспирно мигащ Бригс — чичото на Хелън Трой. Освен мен никой не обърна внимание на това, което бе многозначително. Когато всички седнаха, най-близо до мен се оказа Емет Фелпс, шестфутовата ходеща енциклопедия. След него седеше Къриган, после сънливецът Кастин — наследник на О’Мелли в съда, и накрая лишеният от права О’Мелли със застинала на устните горчива усмивка.

Улф изгледа поред всички. Първо от ляво на дясно, после по обратния ред.

— И така, господа?

Трима взеха едновременно думата.

— В такъв панаир не мога да разговарям — рязко каза Улф. В случая инициативата пое Фредерик Бригс, човекът от червеното кожено кресло.

— Последния път — бавно и ясно започна той, — аз и моите съдружници дойдохме тук против волята си и ви предложихме да ни задавате въпроси. Този път ние имаме въпроси към вас. Ако си спомняте, аз охарактеризирах вашия метод като неморален и достоен за порицание и вие потвърдихте становището ми, като подправихте, по-точно — направихте, надписа върху документа на Дайкс, фалшифицирайки почерка на един от нас, след което предадохте същия документ в полицията. Как можете да оправдаете действията си?

— Никак, мистър Бригс — веждите на Улф излетяха нагоре.

— Отговорът ви е неприемлив — яростно замига Бригс. — Аз настоявам… ние настояваме… за отговор.

— Ще получите вашия отговор — Улф беше съвършено спокоен. — Както отбелязахте, почеркът върху документа на Дайкс е на мистър Къриган. Има три възможни обяснение. Къриган сам го е написал. Аз съм го написал, като съм подправил почерка му. Някой от нас го е направил, имитирайки почерка на съдружника си, което никак не е трудно. Това е направено или преди, или след като ви поисках молбата на Дайкс. На въпросите на полицията вие заявихте, че не сте вършили нищо от този род. Аз заявих същото. Не мога да допусна, че ме надарявате с изключителното право да лъжа.